"Има много хора, а и много искания на площада. Демократичният протест е изконно право, няма как някой да се обяви против хора, които свободно са излезли да кажат какво искат. Базата за този протест е социална. Исканията им трябва да бъдат чути, властта трябва да си отпуши ушите и да чуе какво искат хората", настоя от ефира на БНТ президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според него как ще се развие протестът, зависи от институциите и дали ще седнат на масата за преговори, за да чуят какво искат хората на улицата.

Димитров отново припомни, че вчерашната им декларация с работодателите е за ненасилие на протестите.

"Провокаторите да бъдат изведени от площада, да не се допуска каквото и да е насилие, от която и да е страна", настоя той.

По думите му, всички у нас трябва да си дадат ясната сметка, че в момента България е в началото на една много тежка икономическа криза, която вече е затворила 100 хиляди работни места.

"За около 200 хил., вярно, запазихме им работните места с мярката 60:40, но временно. След няколко месеца не е ясно какво ще се случва. Хората искат ясни знаци от всички - правителство, президент. Явно трябва да има и други мерки - има редица изговорени проблеми, действия трябват оттук нататък, с решения, които хората очакват", настоя синдикалистът.

Според Пламен Димитров до края на годината икономическото положение у нас ще се влоши.

"Тези прогнози за 7% и повече спад ще станат реалност от октомври насетне, когато сезонната заетост изчезне. Трябва отсега да се мисли как да се реагира изпреварващо във всички сектори, които са на масата на властта. Дълго си говорим за кредити, в същото време фирмите се оплакват, че това не се случва.

Той настоя, че новината за влизането ни в Еврозоната е изключително важна, но точно сега тя не може да бъде комуникирана, защото българинът се интересува за бъдещето си.

"А България получава всъщност стабилност на банковата си система и на бизнеса, който трябва да оперира на пазара", посочи президентът на КНСБ.

Пламен Димитров допълни, че днес на Тристранката ще се обсъждат промени в Кодекса на труда, за които от синдиката отдавна настояват.

"Има поне три групи промени. Първата група, по която има голямо съгласие, е усъвършенстването на колективното договаряне. Това е много важно, когато се договарят минималните прагове по браншове. Втората група промени са свързани със санкциите над неизрядните работодатели. Третата група - изчисляването на работния труд. Искаме ясна регулация и по малко нарушения от страна на некоректния бизнес, който експлоатира работниците си", настоя той.