Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви пред бТВ, че има нужда от „реален завой“ в публичните финанси, като критикува политиката „данъците да не се пипат“, въпреки видимите дефицити и напрежението в ключови системи.
По думите му сегашната структура на приходите е „и несправедлива, и недостатъчна“ – тежестта пада върху работещите и върху косвените данъци, докато корпоративният принос изостава.

Според него през тази година работещите ще внесат повече данък върху доходите от събрания корпоративен данък, което по думите му е рядкост за ЕС.

„Данъците са плоски от 17 г. Да не говорим, че плоският данък, измислен от двама американски икономисти, никога не е предполагал плосък данък за корпоративния данък.“ – изтъкна Димитров, като поясни, че по света той се прилага с необлагаем минимум.  

Синдикалистът отбеляза, че има около 15 страни по целия свят с плосък данък – предимно ниско развити, островни държави.

Той посочи, че у нас надделяват косвените данъци (ДДС и акцизи), което натоварва ниско- и среднодохдните домакинства.

Пламен Димитров отбеляза, че и при пенсиите има неща, които го притесняват.

„60% от вноски за пенсиите идват от данъците. 12 милиарда от тези 22 милиарда лева за пенсии идват от данъците ни, а би трябвало от осигуровките, които плащаме да отиват парите за пенсии. А тези 12 милиарда да ги похарчим за нещо смислено – за инвестиции, заплати здраве, култура.“ - коментира президентът на КНСБ.

Според Димитров по обем данъчните приходи са малки, с оглед на прогнозирания бюджетен дефицит, същевременно разходите ще продължат да растат.

Той подчерта, че синдикатите са предложили два нови данъка - на свръхпечалбата във финансовия и хазартния сектор, както и въвеждане на дигитален данък.