„Парадоксалното е, че колкото повече се отдалечаваме от времето на Апостола на Свободата, толкова по-актуален става той. Освен, че идеалите на Левски са напълно релевантни днес, те са и задължителни. Наследството на Левски в неосвободените български земи се превръща в ръководно начало за дейците на ВМРО. Самият Гоце Делчев е запленен от личността на Левски, още докато учи в Солунската гимназия“. 

Това  заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов – автор на книгите „Левски: другото име на свободата“, „Васил Левски – Стратег и творец на революцията“ и „Петнадесет истории за Апостола на свободата“. 

Проф. Павлов описва Васил Иванов Кунчев (Васил Левски) като един „типичен син на епохата си“, който се формира във времена, в който Османската империя (ОИ) се опитва да се реформира, за да спре упадъка си. 

„Епохата, в която живее Васил Левски е епоха на много съществени промени, които са свързани с цялостното развитие на Европа и света и също така с отзвука на всичко това в ОИ. Независимо, че е една ретроградна държава като дефиниция, в крайна сметка, за да оцелее в тогавашния променящ се свят, ОИ е принудена да започне реформи, да приема европейски регламенти и закони. И при всички дефекти на тази политика, която ОИ не извършва с особено удоволствие, в крайна сметка те се отразяват положително и на самата империя и особено на българите като един активен елемент, особено на раждащата се българска предприемаческа прослойка, на занаятчиите, на индустрията, макар и в нейния зачатъчен вид. Всичко това малко или много рефлектира в съдбата, живота и делата на Васил Левски. Той е типичен син на тази епоха“, заяви историкът. 

За да опише родния град на Дякона – Карлово – той цитира Иван Богоров, който казва: 

„Това е един производителен град, в който се извършва много активно занаятчийско производство, което е свързано с търговията. Карлово е град на ръкоделията, тоест на производството, на създаването на блага и това естествено върви с услуги като създаване на ханове, на кафенета“. 

Проф. Павлов твърди, че Левски е от средната класа, което в продължение на десетилетия се е премълчавало поради конюнктурни съображения. Бащата на Апостола на свободата – Иван Кунчев – е бил занаятчия и е имал свои дюкяни, но, поради заболяване и нелоялност от страна на негов съдружник, фалира. 

„Но в крайна сметка останалата среда от неговите (на Левски – бел.ред.) роднини, неговите вуйчовци са ханджии и търговци. Това са хора, които са креативни и са много предприемчиви. Самият архимандрит Василий (вуйчото на Левски – бел.ред.), който в един момент се заема с неговото възпитание, той също е бил търговец преди да стане монах. Освен това конфликтът, между вуйчото и племенника, твърде много е деформиран от хората, които са писали за Левски. Архимандритът е максимално очернен, обвиняван е, че е предал своя племенник, което не е вярно. Между двамата съществуват едни доста хармонични отношения, просто в един момент се стига до конфликт между поколенията, а и вуйчото не изпълнява своето обещание да изпрати племенника си да учи в чужбина“, каза професорът. 

Той отбеляза, че архимандрит Василий е бил таксидиот на Хилендарския манастир (монах събиращ дарения в полза на манастира). Благодарение на пътуванията си със своя вуйчо, Левски успява да опознае „реалния живот на българина“. 

„Обикаляйки с вуйчо си, мъкнейки дисагите с помощи, което е една доста неблагодарна работа, Левски се среща с реалните среди в българските градове и села. Това са т.нар. чорбаджии, които вече започват да се превръщат в буржоазия, това са учителите, свещениците. Така че в някои отношения Левски познава в социално отношение българския народ много повече отколкото голяма част от своите съратници и опоненти. Това без съмнение му е от полза в неговата по-нататъшна дейност. Искам да подчертая, че той е лидер на средната класа, понякога даже на по-богатите българи, има и такива в организацията, без ни най-малко да подценяваме обикновения народ“, каза Павлов. 

Той отбеляза, че Левски получава едно добро за времето си образование като последователно учи в Карлово при Райно Попович (един от доайените на българското образование), в Стара Загора и Пловдив. Освен това Апостола има сравнително професионална военна подготовка от времето си в двете български легии. Проф. Павлов отбелязва, че Дякона разсъждава „в много голяма степен като офицер“ и комитетите, които изгражда, по силата на своята същност са едни военни окръжия, в които се изготвят статистики, купуват се оръжия и се превеждат военни устави. 

„Тоест Левски, освен че е идеалист, романтик и монах по същество, той никога не е скъсвал с монашеството, той е много прагматично мислещ човек, тъй като произхожда от такава среда. Неговите прословути обиколки са нещо от типа на деловите командировки. Те разбира се имат това обаяние, казано образно, че той е преследван, че това е конспиративна дейност, че се движи на ръба на бръснача, но същевременно всичко е много добре организирано. Тоест в него е духа на тази модерност, която е характерна за тази социална основа, на която той стъпва, защото Левски е невъзможен без своите съратници. Той разбира се е изключително ярка фигура и в това няма никакво съмнение. На практика това е най-таченият национален герой, но същевременно той е начело на една организираща се в движение социална сила, в чиято основа без съмнение са средната класа и интелигенцията“, подчерта историкът. 

Попитан дали трябва да разглеждаме Левски като чисто български феномен или като неделима част от европейските националреволюционери от XlX в. Павлов отговори, че и двете твърдения са до голяма степен верни. 

„От една страна той е увлечен от идеите на Френската революция, на френското просвещение. Много често се приема малко лековато, че той е стигнал до тези идеи благодарение на Иван Касабов или на Любен Каравелов, но истината е, че още в старозагорското училище той попада в една много будна среда. Там има учители като Атанас Иванов, като Тодор Шишков, които следят събитията. Тоест още там той е облъчен от модерните идеи на демокрацията. Същевременно той прави някакъв специфичен български прочит. Да речем той не пести упреци към западноевропейските идеи – английски и френски – които от една страна прокламират свобода, равенство и братство, а от друга страна Западните сили, включително демократичните, подкрепят ОИ, което е във вреда на българите. Така че той не е безкритичен към това, което възприема, но едно от нещата, който са особен феномен при него, е, че той е изключително последователен републиканец. За разлика от Каравелов и други дейци, които също имат републикански виждания, но са склонни на определени компромиси, защото в тогавашна Европа доминира монархически модел. Той е последователен републиканец и вижда в бъдеща Българияедна „свободна и чиста република“ (изразът чиста и свята република не е използван от Дякона – според проф. Павлов). Тоест България да се освободи, да стане суверенна държава и същевременно в нея да има републикански принципи на управление“, заяви професорът. 

Той изтъкна, че върху личността на Левски силно влияние оказват раннохристиянските учители като св. Апостол Павел и св. Йоан Златоуст, както и борецът за църковна независимост Неофит Бозвели, който е автор на книгата „Мати Болгария“. 

„Левски също така е повлиян от биографията на Александър Македонски, тъй като неговият баща Иван Кунчев е спомоществовател на поне две книги, една от които е биографията на Александър Велики. Левски е един човек, който много чете, който се самообразова в движение. Той има едно не лошо образование, едно силно израстване, много четящ  човек и разбира се най-силно влияние върху него, на първо време, оказват идеите на Раковски. На практика той е най-добрият и най-последователен ученик на Раковски и човекът, който развива неговите идеи“, добави историкът. 

Павлов определи отношението на Васил Левски към Русия като „критично“, но поясни, че става въпрос за критика към монархическото управление на империята, а не към народите, които я населяват. Историкът заяви, че руските  власти на няколко пъти се опитват да вербуват Дякона, но той не се поддава. 

„В този смисъл, както твърди легендата, той е казал, че би отишъл да се бори за свободата на други народи, визирайки именно потиснатите народи на Руската империя. Същевременно не бива да смятаме, че той е някакъв фанатик. Левски казва, че в името на свободата и с дявола би влязъл в съюз“, добави Павлов. 

Макар и Левски да е най-таченият национален герой и името му да е известно на всеки българин, още от детска възраст, все пак остават някои страници от биографията му, които не са толкова познати. Такъв е случаят и с неговите обиколки из Македония. 

„Има такива обиколки. Те са били в начален стадий, тъй като той пише на своя приятел Константин Робев от Охрид, с когото са се срещали в Цариград и очевидно са подържали кореспонденция: „Драги докторе, ще дойде време и на Македония. Стратегията е от Дунава навътре в страната да се върви“, тъй като изходната база е Румъния. Левски предприема поне две обиколки в Македония. Първата от тях е в Разлог, в района на Пиринска Македония. Там той има свои контакти, създава комитет в Разлог. Това се помни и до днес и с право се оценява много високо, но има и една обиколка малко преди да бъде заловен. Това е през септември 1872 г. , когато той от Кюстендил посещава Осоговския манастир. Там се прави среща с местни български дейци и симпатизанти на революцията и може би е стигнал до Скопие. Тя е една сравнително кратка обиколка за не повече от десетина дни, заедно с Тодор Пеев. Тази обиколка е неглижирана и поставяна под известно съмнение, но ние я знаем и от родовата памет в Крива паланка, примерно на потомци на тогавашните революционери и от самия Тодор Пеев, който след освобождението разказва много подробно за тази обиколка на хасковския областен управител Михаил Македонски, който е точно българин от Македония“, заяви Павлов. 

Историкът сподели, че в новата си книга „Петнадесет истории за Апостола на свободата“ е посветил цяла глава, в която се разказва за шифрована бележка от архива на Левски, в която са разчетени думите: „За верни хора в Галичник“. 

„Става въпрос за една паланка в Дебърско, която днес е вилна зона. От този район са най-големите зографи, дърворезбари, те обикалят целите български земи и след Освобождението. Левски дава един шифър на 4 реда с цифри. Тази бележка е публикувана от Димитър Страшимиров, но неизвестно защо не се е опитал да я разшифрова. Аз поех този риск, не твърдя, че на 100% съм успял, защото тя е изключително конспиративна бележка, но там се четат букви, които дават известни насоки. Още повече, че Левски и в писмата си доста често използва съкращения, които да замъглят информацията, ако писмото попадне в чужди ръце. В тази бележка, поне за мен, се разчитат имената на „няколко верни хора, на които може да се разчита в Галичник“. Един от тях е Панайот Гиновски, който е работил три години в Карлово, точно когато Левски е бил там, така че е абсолютно невъзможно да не са се познавали. Освен това Панайот Гиновски е с физиономична прилика с Левски, което е важно за издаването на документи по онова време – на тъй наречените тескерета“, разказа проф. Павлов. 

В новата си книга той е обърнал  особено внимание на наследството на Апостола в неосвободените български земи – Македония, Западните покрайнини и Северна Добруджа. 

„Ако погледнем наследството, което Левски е оставил там, то се превръща в ръководно начало за дейците на ВМРО и това го казват всички. Даме Груев го казва най-подробно, но Гоце Делчев е изключително запленен от личността на Левски още от Солунската гимназия. Яне Сандански, когото днешният македонизъм се опитва да развява като знаме, казва: „Четох българска литература и биографията на Левски ми направи изключително силно впечатление“. Това се отнася и за Тодор Александров, и за Ванчо Михайлов, отнася се обаче и за българите от Западните покрайнини. Да речем, когато е екзекутиран през 1937 г. Асен Николов – един от водачите на организацията, бореща се срещу сръбския терор - неговите последователи и симпатизанти издават некролог с надпис „Асен Николов – Апостол на свободата“. Същото се отнася и за Стефан Боздуганов, който е Апостол на добруджанските българи, борещ се по време на румънската окупация. Неговите съратници казват: „В него имаше от пламъка на Левски, от енергията на Караджата“. Това наследство е доста сериозно и не е отминало и до днес. Виждаме, че имаме македонския Левски в лицето на Гоце Делчев, имаме добруджанския Левски в лицето на Стефан Боздуганов, имаме западнопокрайнския Левски в лицето на Асен Николов. Тоест виждаме, че неговата фигура (на Левски – бел.ред.) се превръща в образец за подражание. Неговите завети са актуални и днес, макар и в съвсем други условия. Парадоксалното е, че колкото повече се отдалечаваме от времето на Апостола на Свободата, толкова по-актуален става той“, добави професорът. 

В заключение той заяви, че днес идеалите на Дякона „са напълно релевантни, те даже са задължителни“. Павлов също така отправи призив към българските политици да се съобразяват с откритията, до които достига  българската историческа гилдия. Историкът отбеляза, че безспорни факти са, че Апостолът е роден не през 1837 г.,  както дълго време се е смятало, а през 1840 г. Също така не подлежи на съмнение, че правилната дата, на която трябва да се отбелязва гибелта му е 18, а не 19 февруари. / БГНЕС