Парламентарната вътрешна комисия изслушва концепцията на стария-нов кандидат, чиято съдба предизвика сериозно напрежение между институциите
Парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе ключово изслушване на Пламен Тончев — официалния кандидат на Министерския съвет за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Това е финалната стъпка преди номинацията му да бъде гласувана в пленарната зала.
Изслушването е част от процедурата, която Народното събрание откри на 8 юли с убедително мнозинство от 147 гласа „за“. Пред депутатите Тончев ще представи концепцията си за развитие на контраразузнаването и ще отговаря на въпроси за националната сигурност. Правилата за избора бяха наложени с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС и „Прогресивна България“, докато ПП, ДБ и „Възраждане“ останаха „против“.
Пламен Тончев е добре познато име в сектора — той вече ръководи ДАНС в периода от май 2021 г. до май 2025 г. Тогава той напусна поста предсрочно след тежки политически дебати и пое Комисията по досиетата. Оставката му през 2025 г. отпуши конституционна криза, след като парламентът промени Закона за ДАНС и отне правото на президента Румен Радев да слага последен подпис под назначаването на шефа на Агенцията — решение, което държавният глава оспори пред Конституционния съд.
Тончев има дългогодишна кариера в МВР, армията и службите, като преди да оглави националната агенция за първи път през 2021 г., е ръководил териториалните дирекции на ДАНС във Враца и Кърджали.
Още от България
Министър Петрова: България не подкрепя безусловно Сърбия за членство в ЕС
Добросъседските отношения са условие за напредък в процеса на присъединяване както за Сърбия, така и за Северна Македония
Карбовски се извини на Мирчев, депутатът отклонява покана за интервю
Очаквам извинение и от Явор Дачков, който изрече в ефир неверните твърдения за мен, а делото за клевета - не е самоцел
Министърът на иновациите с шокираща информация за шпионаж в България
В продължение на 5 години хакери са шпионирали страната, като тяхната основна цел не е била директен саботаж, а тих мониторинг и системното следене на активността на българската държава