Шефовете на американските фирми за добив на шистов петрол предупреждават Доналд Тръмп, че мисията му да завземе петролния сектор на Венецуела и да намали цените на черното злато до 50 щ. долара за барел ще тласне американския добив на ръба на катастрофата, пише banker.bg. Стопанинът на Белия дом ще се срещне с ръководителите на големите американски петролни компании на 9 януари, но мениджърите на големите независими фирми за добив на суровината, които не са в списъка с присъстващите, са възмутени от плана на президента да наводни Америка с венецуелски суров петрол.

„Говорим за това, че тази администрация отново ни прецаква“, посочи висш ръководител на една от водещите шистови групи в страната, определяйки плановете за „насочени срещу американските производители“. Той допълва, че „ако правителството на Съединените щати започне да предоставя гаранции на петролните компании за добив или за увеличаване на производството на черно злато във Венецуела, ще бъда… ядосан.“

Стремежът на Тръмп да усвои петролните богатства на Венецуела, потенциално субсидирайки инвеститорите, допълнително обтегна отношенията с шефовете на петролни компании в Тексас, които са разгневени от упорития му стремеж към все по-ниски цени на суровия петрол. Гневът в шистовата индустрия, където много ръководители финансираха завръщането на президента на поста, е отражение на разочарованието в движението MAGA (Make America Great Again), че Тръмп пренебрегва мантрата си „Америка на първо място“.

Проблемите в петролния сектор на Тексас се увеличават, тъй като по-евтиното гориво принуждава фирмите да изоставят платформите, необходими за поддържане на по-високи равнища на добив. Съединените щати са най-големият производител в света, но ключовото им производство на шистов газ изисква непрекъснато сондиране, за да продължи да се развива.

Броят на действащите петролни платформи в страната през миналата седмица е бил само 412 – спад с 15% на годишна база. Администрацията за енергийна информация (EIA) прогнозира, че рекордно високият американски добив ще спадне с около 100 000 барела на ден през 2026 г., тъй като сондажите спират – първата годишна редукция от периода на пандемията от КОВИД-19.

Тръмп летя няколко пъти до Тексас през 2024-та, за да се докопа до богатите петролни барони за пари, което разгневи шистовите босове от това, което някои описват насаме като „предателство“. „За мен сигналът от администрацията е: предпочитаме да похарчим американските си пари за подкрепа на венецуелски петролен бизнес, отколкото за подкрепа на сегашните ни независими компании“, коментира Кърк Едуардс – главен изпълнителен директор на Latigo Petroleum, частен производител, базиран в Одеса, Тексас, дарител за кампанията за преизбиране на президента.

Само най-големите енергийни групи, като „Ексън мобайл“, „Шеврон“ и „Коноко Филипс“, имат достъп до капитал за десетките милиарди долари, екипи от адвокати и защита, необходими за навлизане във венецуелския петролен бранш. За по-малките американски оператори, съживената венецуелска индустрия, ако Тръмп успее да осъществи плановете си, означава задълбочаване на пренасищането на пазара на суровината.

Фирмите, добиващи шистов петрол, се нуждаят от барел лек шистов петрол WTI – американският базов сорт – над 60 долара, за да реализират печалба. Цената му падна под 56 долара за барел през тази седмица, а EIA заяви, че средната цена ще бъде 51 долара за барел тази година – прогноза, направена преди намесата на Тръмп във Венецуела да открие перспективата за нова вълна от доставки.

Износителите от картела ОПЕК, включително Саудитска Арабия, която започна две ценови войни за малко повече от десетилетие, за да си върне пазарния дял от Съединените щати, увеличават добива през последните месеци, което предизвиква още повече тревоги в Тексас. Дан Пикеринг – основател на Pickering Energy Partner, определя като подходяща гневната реакция на американския шистов бранш, „не само защото венецуелското производство може да се увеличи, но и защото правителството на САЩ, на теория, ще субсидира това.“ Той добавя: „Тези хора вече се притесняват от цената. Те живеят в страна, където президентът иска цената на продукцията им да падне.“

Акциите на водещите независими американски петролни групи паднаха тази седмица в резултат на залозите на търговците, че скокът на произведения венецуелския петрол ще ги удари силно. Diamondback Energy, APA Corp и Devon Energy загубиха по 9% от пазарната си оценка. „Някой гледа тези акции днес и си казва: защо да ги притежавам, ако след няколко години те ще се конкурират с Венецуела за петрол, за нашите рафинерии в Съединените щати?“, каза Едуардс.

Котировките на черното злато са намалели от средата на 2022 г., когато WTI скочи над 120 долара за барел след руската инвазия в Украйна. Цените на бензина паднаха до около 2.80 долара за галон. Тръмп очаква междинните избори тази година и би предпочел суровият петрол да е по-близо до 50 долара за барел, а бензина – под 2 долара за галон. Министърът на енергетиката Крис Райт заяви на 8 декември, че завръщането на големите петролни компании във Венецуела може да увеличи производството ѝ с до 50% – до 1.2 милиона барела на ден в рамките на 12 месеца.

„Смятам, че ще има по-голям натиск за понижаване на цената на бензина“, посочи той пред Fox News. Ръководителите на шистови компании пък заявиха, че Райт – бивш шеф на петролни услуги, чието назначение от Тръмп беше приветствано в Тексас, е загърбил корените си. „Той разбира, но просто следва партийната линия“, коментира изпълнителен директор на шистов добив от Мидланд и отбелязва, че отношенията на индустрията с Райт са се обтегнали. Мениджърът обаче хвърля по-голямата част от вината върху Тръмп и казва, че в бранша е налице „абсолютно разочарование“ от президента и че „той определено не е петролно-ориентиран“, що се отнася до оцеляването и жизнеността на независимите петролни фирми.

Коментарите на Тръмп тази седмица, че американските данъкоплатци биха могли да помогнат за възстановяване на разходите на големите петролни групи, които инвестират във Венецуела, предизвикаха още повече гняв в шистовия сектор. „Не бива да субсидираме големите компании, които се опитват да преоборудват инфраструктурата на Венецуела и да развият резервите им за тях“, предупреждава друг виден изпълнителен директор на шистов добив. Той допълва, че Тръмп не се интересува дали по-малките петролни производители „ще поемат път към забрава“ и „не му пука, ако фалират“.

За анализаторите, последиците показват ясно, че тъй като перспективите за бъдещо производство се изместват отвъд бреговете на САЩ, добре обезпечените с ресурси петролни гиганти на Америка вече са в солиден възход. „Всичко това подчертава предимството да си по-голям“, посочва Мейнард Холт – главен изпълнителен директор на базираната в Хюстън енергийна консултантска компания Veriten. „Защото много от задаващите се възможности, независимо дали става въпрос за Венецуела, Алжир или някое друго конфликтно място, ще можете да обмисляте по-сериозно колкото сте по-голям“.