Черноморската криза е реалност, но вкарването ѝ в президентската кампания цели нещо друго: събуждане на проевропейския избирател и подрязване на крилата на Радев преди зимния политически сезон
Калина Андролова
Много удобно се вдигна темата за войната в Украйна в кампанията за президент. Какво „трагично“ съвпадение! Дронове, кораби, съвети за сигурност, прекрасен повод за безкрайно обсебване на телевизионния ефир от НПО-сектора, глобалисткия дневен ред, говорителите на Гюров/Кандев и пр. Ситуацията консолидира избирателния вот по линия на западния фактор, колкото и да има разединение в редиците. Започнаха разговори, има ли заплаха за България, идва ли войната при нас, има ли опция за консултации по член 4, а тези консултации изглеждат ли като опит за въвличане на България в бъдещи действия за война с Русия, макар и облечени като защитна стратегия, и пр.
Едно е сигурно, нито Русия, нито страните от НАТО
ще оставят Чернономорския регион за едностранни инициативи
Вече не е възможен споделен контрол между Русия и Турция. Налице е тежка геополитическа криза и раздор в САЩ за ролята на американската доброжелателна империя оттук нататък. Въпреки този раздор обаче, САЩ доминират и налагат формула според американския интерес. Русия не може да получи контрол над цяла Украйна, но се върви към споразумение, което би могло да й позволи да запази лице, да осигури буферна зона за своята сигурност, но срещу предоставяне на икономически възможности на американския фактор по някои ресурсни трасета. Русия ще трябва нещо да даде, така да се каже. После ще следва втора серия на войната – възстановяването на Украйна. Старата тактика от периода след Втората световна война. Не е добре да се залита по руската пропаганда, защото не е реалистично.
Русия не може да спечели Украйна
Не казвам войната, а Украйна! Това е победа за западния фактор. Затова ще се стигне до патова ситуация. Мирът ще трябва да балансира само донякъде интересите и на двете страни и съвсем не е ясно колко мирен ще бъде мирът.
Но да се върнем на нашенските избори. Най-логично беше избирателите да бъдат събудени с темата за войната, която вече "идва у нас", движи се по границите ни и следователно ние сме заплашени. Тези избори не са толкова важни по отношение на конкретния президент, но Радев не е достатъчно приемлив, и следва да се направи нещо
за вдигане на допамина на проевропейските избиратели
и да се формира платформа за активни действия през следващите месеци. Зимата ще бъде трудна, финансово несигурна, кабинетът се клатушка от няколко министри с определени лимити, опозицията ще го атакува. В крайна сметка целта е по-голяма от президентските избори и тя е: Радев да бъде принуден да приеме коалиционен партньор, пък дори и в рамките на този парламент, дори и под прикритие, сменяйки няколко министри с надеждни за външния фактор, Радев да си мисли в дълбочина за главния прокурор, да не се усуква около собствените си симпатии, Радев да не се пристрастява към мнозинството, което има, защото то е крехко, Радев да бъде подрязан и за местните избори и т.н.
*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg
Още от Хляб и пасти
Европа се движи с бързи темпове към своето технологично поробване
Eдин континент, завладян в цифровата епоха, не може да се надява да играе значима или водеща роля в света на XXI век и след това
Възхитителна византийска дипломация и българско лицемерие – за ползите и загубите от „любовта“ на Вартоломей и Даниил
За да получи видимост за широка подкрепа в православния свят, а и за дрънкулки, Вселенската патриаршия рискува да остане с нулева подкрепа в православното българско общество
Петър Стоянов - първата жертва на руските усилия да ни отклонят от нашия цивилизационен избор
Той загуби битката за „Дондуков“2, защото нито една българска политическа партия и политически лидер към онзи момент не искаше той да спечели втори мандат