Д-р Панайот Ляков

 Тази форма се използва за пръв път, за да „изрисувам” новакът в политиката, надут от платените клакьори с въздух под налягане.

Публичният образ:

 Седнал на телевизионния амвон или трон той се обръща към публиката, която за него е народа, като същински Аятолах на чалгарите. Така висшите ръководители на религиозната диктатура в Иран свеждат директиви към вярващите и им заповядват как да живеят. Не слизат при хората, не общуват наяве с нищите простосмъртни и не искат да знаят как се чувстват тези човешки същества, изпитват ли радост и удовлетворение? Грешно е нещо да питат, да искат или да мърморят.
    Така и нашенския новоизлюпен „вожд” не благоволи след изборите да се появи на живо, да стъпи в парламента, за  да почете институцията, символ на властта и да представи своята визия за реформирана България, ако случайно я има. Не би – показа тотално пренебрежение към избирателите, които го изпратиха там, защото за аятоласите те са покорното стадо, вървящо безропотно след мнимия пастир, даже да ги откарва  на заколение. Нали над тях по ранг са само Аллах и  пълномощникът му Мохамед, а над славеят -  вторият след него Ахмед, Пророк на абдалите и негов дългогодишен политически ментор.

Интелектуален капацитет:

 Славеят никога не е блестял с умна реч и дълбоки познания – общуването с надъханите от чалгата фенове не го изисква. Предаванията му винаги са били на просташко-цинично равнище, изпъстрени с дебелашки хумор и срамно подмазване на силните. А преклонението пред Доган, авторът на  псевдофилософски абракадабри, погубващи смисъла, показва липса на критично-аналитично мислене. Затова котката на Шрьодингер се появи от нищото. Но извисяването на Любен Дилов до  мисловен експеримент в теоретичната физика бе смешно и неадекватно -  нашата „котка” живеее на  елементарно прагматично равнище и винаги е там, където ще улови келепира.  Няма никакво раздвоение, съмнение и така нататък. Пиар акция след публичната абдикация на „вожда”, последвана от  блудкавите му изяви от екрана: някой начетен имиджмейкър е решил да „вдигне” равнище и да покаже колко надълбоко мисли шефът му. Народът има чудесен израз за такъв случай: „Вижте ме, та се почудете” и телевизионната „рая” сигурно го е направила. 

Политическа ориентация: 

Десните хора помнят помията, която всяка седмица славеят изливаше от екрана върху премиера Иван Костов при управлението на СДС. Но малцина знаят, че агресивната простотия бе поръчвана и добре платена от  известен газов милионер, обвързан с Русия. Добра изгода имаше от приятелските и всякакви други връзки, с главатарите на престъпната групировка „ВИС” с финансов център „Мултигруп”:  Васил Илиев, Илия Павлов и други „герои” на прехода. 
     И досега славеят не казал лоша дума срещу Държавна сигурност, конструирала олигархично-мафиотския модел на управление 
(ОММ), сред чиито „първостроители” е менторът му агент „Сава”. Нито дума и срещу руската „пета колона”,  мощен генератор на корупция в енергетиката и  нестихващите хибридни атаки на Кремъл срещу националната ни сигурност и евроатлантическата ориентация. За аятолахът милионер номенклатурните богаташи, отмъкнали милиарди от народа, хазартните, медийните, енергийните босове, оръжейните „барони”, всички да един  отрочета на БКП/БСП  са като братя, защото те заедно ни ограбиха и създадоха духовната пустиня на битието, която трови почтените българи. 
      Всичките му политически позиции показват, че той е късен или по-точно закъснял популист (вълната отмина и се разпиля), противник на ЕС и НАТО, апологет на „отровното джудже” Путин и кремълската диктатура. Трябваше да кръсти партията си „Има път към Евразия”.

Компетентности: 

 За простаците той е безспорно №1  по арогантност. Понякога тя е необходима, ако спориш с вакханките на протеста, но съвсем не е достатъчна. 
     Автентичният водач е носител на промяна  на фундамента, не на декора и притежава задължителни умения, по –точно компетентности. На първо място е стратегическото виждане за дълъг хоризонт на развитие - поне двадесет години, за целите, необходимите средства и най-важното – за подготвени и вдъхновени човешки ресурси, осигуряващи незаменимо конкурентно предимство. Никой не е чул или видял визията на „Има такъв народ” за България в такава перспектива. Това е причината славеят да си чурулика насаме и да бяга от медиите като от проказа – при първите журналистически въпроси ще лъсне отчайващата му некомпетентност относно променящия се свят и как ние да се впишем успешно в него. Тук не само Шрьодингер, но и Айнщайн няма да му помогне. 
    В политиката има елементи на шоу, но шоуто не е политика. Защото телевизионното студио е спокоен и уютен оазис, където се имитират схватки и бурите са в чаша вода. Политическата дейност е нестандартна, силно рискова и променлива, с влияние на разнообразни, често случайни или предизвикани фактори (враждебна външна среда) и без лидерство е обречена на провал. Лидерството е комбинация от компетентност и социална роля на политика, който е преди всичко смел и почтен човек, с огромна воля, загрижен за хората и поставящ високи цели. Той трябва да управлява смисъла, създавайки чувство за мисия, за съдбовност, да бъде изключително ангажиран, целеустремен и последователен,  да рискува и да може да управлява промени и кризи по време на мисията. Лидерът е винаги отпред и поема пръв ударите и отговорността.
     Къде беше Първият реформатор при  острите сблъсъци и политическата криза след изборите? Дезертира на дивана, скрит от всички, изпрати на първата линия лековатия и невъзпитан Тошко, наречен от публиката Африкански. Не прояви нито една от споменатите горе характеристики и показа на хората, че не е лидер, а програмиран клоун, който могат да следват само родени така или изпаднали в умопомрачение. 

Психологическа характеристика:

 Славеят изглежда нещастен, самотен, изтощен, натоварен с тежък комплекс на малоценност, който не е успял да преодолее чрез слава, музика, богатство, секс, стимуланти и политиката е последният му шанс. Но тази роля не е за него, защото изисква енергиен заряд и лидерски качества, които той не притежава. Съмнявам се, че ще издържи дори един дебат и ще избяга от политическите битки, в които де факто не е влизал, по модела Доган – Пеевски на постоянно отсъствие. 

Заключение:

 Няма съмнение, че „Има такъв спасител” е програмиран върху егото на Аятолаха  като пробивна сила в нестихващата хибридна война, която кремълската върхушка води срещу нашата сигурност и евроатлантическата ни принадлежност. Популистката му партия  е истинския наследник на „Атака” и получава мощна руска подкрепа (оперетните „Русофили” на Малинов са призрак за заблуда). Първата фаза от проекта завърши успешно – силно парламентарно присъствие и отстраняване на ГЕРБ. На извънредните избори задачата е да са първи и да съставят правителство, което ще окачи Бойко Борисов и правителството му на ченгела и ще ги дялка безмилостно до президентските избори. Това ще осигури успеха на третата фаза – втори мандат за Румен Радев и те ще изнесат предизборната му кампания като реформаторска, пропрезидентска партия. 

     И накрая стратегическата цел: заедно с него ще опитат да проведат „Бгекзит”, използвайки старата „дъвка” референдум, който от пряка демокрация, може да се изроди като в кралството, в опасна хибридна манипулация, финансирана от руски олигарси. Много лесно може да стане и у нас и ще им струва много по-евтино. Тази опасност съществува и ако политическата криза ескалира поради икономически и социален срив и раздробеният парламент не успее да избере стабилно правителство.  
      Проектът „Има такъв спасител” е токсичен за България!

P.S. В нощта на изборите славеят е „кацнал” в с.Ягодово при Георги Гергов, „най-големият приятел на Русия в България”, за да обсъдят Какво да се прави. Силно доказателство за тезата ми.