Архитектурата на Европейския съюз започна да се променя преди две години, когато френският президент Еманюел Макрон заяви, че е необходима нова методология за разширяване и че той лично предвижда различна Европа, коментираха местните експерти, с които „Плусинфо“ разговаря, след като като бомба избухна информацията, разпространена от Ройтерс, че ЕС повече не гарантира европейско бъдеще на Западните Балкани, предаде БГНЕС. 

Анализаторите казват, че ходът на Съюза е очакван, тъй като все повече държави-членки се противопоставят публично на идеята за разширяване на европейското семейство, но от друга страна, според тях, липсата на консенсус относно разширяването означава и липса на консенсус срещу разширяването.

Особено интересно е изявлението на министъра на отбраната Радмила Шекеринска, която само часове след публикуването на отрезвяващия текст от Ройтерс заяви, че ЕС стана много трудно да се управлява и че евентуалното разширяване с още пет или шест държави ще създаде допълнителен хаос в европейското семейство.

Реакцията на външния министър Буяр Османи не беше с нищо по-добра, след като той подчерта, че посланието от ЕС не е добро, но че няма нищо ново в него.

Това вероятно е причината за гнева на председателя на парламентарната комисия по външни работи Антонио Милошоски, който твърди, че Буяр Османи и премиерът Зоран Заев са знаели преди две години, че ЕС не планира да ни отвори портата, а просто ще ни остави отвън и ще ни чете приспивни приказки за това колко красиво е вътре.

Знаехме, но мълчахме?

Милошоски казва, че външният министър Буяр Османи и премиерът Зоран Заев отдавна са били информирани, че ЕС ще затегне спирачките и ще блокира разширяването.

„ Архитектурата на Европейския съюз започна да се променя по същото време, когато френският президент Еманюел Макрон заяви преди две години, че е необходима нова методология и че той лично си представя различна Европа. Уверявам ви, че дори тогава министърът на външните работи Буяр Османи и премиерът Зоран Заев знаеха как стоят нещата в европейското семейство и че ще дойде денят, когато ЕС публично ще каже, че вдига ръчната спирачка и спира разширяването. Глупаво е да се държим изненадани сега, защото аз самият казах преди две години, че България не е единствената държава-членка на ЕС, която блокира европейския път на Македония, но че три или четири други държави са против. Но тогава правителството ме обвини, че разпространявам фалшиви новини“, каза Милошоски.

Той добавя, че сега Македония няма друг избор, освен да изчака изборите във Франция, въпреки че, както той казва, резултатите от изборите там няма да зависят твърде много от решението на ЕС.

„ Сега трябва да изчакаме изборите във Франция и да се надяваме, че тогава ще получим отговори на всички въпроси. Разбира се, за нас би било най-добре, ако ЕС отстъпи и изпълни обещаното, но мисля, че е много трудно мечтите ни да се сбъднат за кратко време. От друга страна, Франция има своя ясна визия и идея да реформира Европейския съюз и няма да се променят много неща в наша полза, независимо кой ще спечели изборите. Както казах, става въпрос за няколко държави-членки и е трудно да се постигне консенсус“, обясни Милошоски.

Информационната агенция Ройтерс, позовавайки се на четирима дипломати от Брюксел и вътрешен документ на ЕС, даде ясно да се разбере, че ЕС вече не може да гарантира членство на шестте държави от Западните Балкани, които очакват влизане, както обеща по-рано. Тази позиция, според агенцията, е изградена поради страха на Брюксел от политическите реакции в страните-членки.

„На предстоящата среща на високо равнище в Словения Европейският съюз планира да повтори обещанието си отпреди 18 години, че ще даде недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на страните от Западните Балкани“, се казва в проекта на декларацията за срещата на върха, който има предвид Ройтерс.

В него се обяснява, че въпреки че страните не разкриват позициите си, страни като Дания, Холандия и Франция се страхуват от бързо влизане на нови членове, както се случи през 2007 г. с Румъния и България.

„ЕС косвено изостря напрежението в регион, който мечтаеше да се присъедини към Съюза след кървавите войни през 90 -те години“, цитира Ройтерс неназован дипломат.

Липсата на консенсус не е краят на света

Изпълнителният директор на Института Преспа Андрея Стойковски казва, че страната може да не е член на Съюза, но че бъдещето ни остава европейско.

„Независимо от писанията на Ройтерс, Европейският съюз няма да се откаже от програмата за разширяване, тъй като не се отказва и от програмата от Солун, а това е документ, който беше приет през 2003 г. и даваше ясни гаранции за сигурно европейско бъдеще от всички страни от Западните Балкани, след като изпълнят необходимите критерии за членство. Това означава, че страната ни може да не е член на ЕС, но бъдещето на Македония е в Европа. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен покани вчера Македония да участва в конференцията „Бъдещето на Европа“, а ние знаем много добре, че в тази конференция никога не участват страните, които не стоят стабилно на европейска земя“, каза Стойковски.

Той смята, че липсата на консенсус сред страните членки на Съюза не означава, че разширяването на европейското семейство ще бъде спряно напълно.

„ Факт е, че не може да се постигне консенсус между държавите-членки на ЕС относно разширяването на Съюза, но от друга страна, не може да се постигне консенсус за пълно спиране на разширяването на Съюза. Няма ясен консенсус нито за едното, нито за другото. Това означава, че политиката няма да бъде премахната, докато ЕС говори за разширяване - обяснява Стойковски.

Няма нищо ново

Посланието от ЕС не е добро, но съм убеден, че Съюзът все още се ангажира с членството на региона в европейското семейство и този вариант е без алтернатива“, каза външният министър Буяр Османи в „Утрински брифинг“.

„ При подготовката на органите на ЕС за съвместната декларация, която да бъде приета на срещата на високо равнище в Бърдо, Словения, възникна дилемата дали тази среща на върха изобщо е за разширяване и дали думата „разширяване“ трябва да присъства в този документ. Някои го тълкуват като продължение на евроскептицизма на определени страни, което не е нищо ново, други го тълкуват повече при определяне на конкретната среща на върха, независимо дали става въпрос за среща за разширяване или е среща на върха, която само показва фокуса на ЕС към Западните Балкани. Какъвто и да е вариантът, съобщението не е добро, но не е нищо ново. Има държави-членки, които смятат, че ЕС функционира твърде трудно, за да се присъединят нови шест държави-членки, които да заплашват с техните права на вето, заедно с техните комисари“, каза Османи.

Според него посланието остава, че Западните Балкани един ден ще бъдат част от ЕС и това е много важно.

„Представете си, че ЕС каже, че няма предложение за членство в Западните Балкани. Докато Урсула фон дер Лайен идва в Скопие и казва, че подкрепата е недвусмислена, трябва да продължим да работим, да се показваме, да се доказваме и да ги убеждаваме, че заслужаваме да бъдем там“, каза Османи.

Управлението на ЕС става трудно

Министърът на отбраната Радмила Шекеринска признава, че Европейският съюз напоследък е станал много труден за управление.

„ Имаше дилеми за всички разширения, но сега е вярно, че с всички нови държави -членки Европейският съюз стана много по-труден за управление. Имате хора от столиците, които казват: „Ако сега не можем да постигнем консенсус по някои въпроси, как ще функционираме, когато европейското семейство се разшири с още пет или шест държави от Западните Балкани?!“ И наистина, сега е много трудно от всички държави-членки да се постигне пълно съгласие по даден въпрос, а е нормално и се очаква нещата да станат по-трудни и по-сложни, ако към европейското семейство се присъединят всички от Западните Балкани“, каза Шекеринска.

Тя обяснява, че нашата задача сега е да продължим да работим с привържениците на разширяването на Съюза.

„ Сега трябва да продължим да работим с привържениците на разширяването, но и да даваме аргументи на онези, които са против разширяването на Съюза. Трябва да докажем на критиците, че грешат, и постоянно да говорим за това колко важно е разширяването на европейското семейство за целия регион“, каза Шекеринска.

Недовършена работа

Не е изненадващо, че Европейският съюз не е съгласен да гарантира членството на балканската шесторка в европейското семейство, но е изненадващо, че вече не е тайна, че разширяването на ЕС е забранена дума в някои страни-членки, каза Сузана Грубйешич, сръбският вицепремиер, отговарящ за европейската интеграция.

Пред агенция Танюг тя каза, че сега вече не е странно, че хората от Западните Балкани имат все по-малко вяра, че ЕС ще изпълни обещаното преди 20 години.

„ Информацията, публикувана от Ройтерс, не е изненадваща, но е изненадващо, че никой не се опитва да скрие, че разширяването е забранен термин в някои държави -членки. Дори тази среща на върха за Западните Балкани, подобно на двете предишни в София и Загреб, не може да предложи нищо повече от европейска перспектива или някаква друга подобна фраза без съдържание“, каза Грубйешич.

Тя добавя, че интеграцията на Западните Балкани остава недовършена работа.

„ Не бива да ни изненадва фактът, че хората и гражданите на Западните Балкани губят доверие в ЕС и не очакват той да изпълни обещанията си, дадени преди две десетилетия. Интеграцията на Западните Балкани остава недовършена работа, а самият ЕС е представа за разочарование“, заключи Грубйешич.

Визовият режим виси на конец?

Германия, Франция и Италия са ядосани от "злоупотребата" с визовия режим от гражданите на Западните Балкани, както и от трите страни от Източното партньорство, които също търсят официално членство в ЕС, съобщи "ЕЮОбзървър".

Това е част от вътрешен документ, до който ЕЮОбзървър имал достъп и в който се посочва, че безвизовият режим със Западните Балкани, Молдова, Грузия и Украйна отново е под въпрос, съобщава кореспондентът на МИА от Брюксел.

Преди няколко дни Франция обяви затягане на визовия режим, тъй като, както казват там, проблемът се крие в молбите за убежище от Албания, Сърбия и Грузия, докато Германия се оплаква от молбите за убежище от Албания и другите три източни партньорства държави.

Според "ЕЮОбзървър" македонците биха могли да представляват проблем за Белгия, където броят на молбите за убежище от Македония е скочил това лято.