Докато войната в Украйна продължава, се разкрива и друг, по-тих, но не по-малко брутален фронт – войната срещу историята. Главното разузнавателно управление на Украйна (HUR) публикува нови доказателства за систематичното плячкосване на украинското културно наследство от руските окупационни сили. Става дума за над 170 безценни артефакта, откраднати от музеи и археологически обекти в Крим и Запорожка област. Това не е просто грабеж, а съзнателна стратегия за заличаване на национална идентичност, която зловещо напомня за действията на екстремистки групировки като талибаните и „Ислямска държава“.

Настоящите действия не са изолиран инцидент, а продължение на вековна руска стратегия за унищожаване и присвояване на украинската история. Крайната цел е да се заличи националната идентичност на украинците и да се наложи наративът, че независима Украйна никога не е съществувала. За да постигне това, агресорът използва познат арсенал от методи: незаконни археологически разкопки в окупираните територии, плячкосване на музеи и присвояване на културни символи.

Разкритията: Какво е откраднато и откъде?
Според доклада на HUR, публикуван на 8 октомври в портала „Война и санкции“, престъпленията са извършени на няколко места. Над 140 артефакта са били плячкосани по време на незаконни разкопки в окупирания Крим, включително от обекти като древния град „Херсонес Таврически“ и византийския паметник „Църквата на Свети Йоан Кръстител“.

Други 37 експоната са били изнесени през 2023 г. от Националния историко-археологически резерват „Каменна могила“ в Запорожка област. Кражбата е била прикрита под формата на временна изложба, озаглавена "Духовният свят на предците в петроглифите на Каменна могила", като артефактите са били преместени в музея „Херсонес Таврически“ в Крим, откъдето следите им се губят.

Действията на Русия не са хаотичен грабеж, а следват утъпкан от терористични режими сценарий. Целта е една и съща: да се унищожи или присвои историята на един народ, за да се отрече правото му на съществуване и да се легитимира агресията.

По примерът на талибаните и „Ислямска държава“
През март 2001 г. светът беше ужасен, когато талибаните взривиха с динамит двете гигантски и древни статуи на Буда в долината Бамиян, Афганистан. За тях тези паметници на ЮНЕСКО бяха „идоли“, които противоречат на тяхната идеология. Унищожението беше акт на културно прочистване, целящ да изтрие пред-ислямската история на региона.

Между 2015 г. и 2017 г. бойците на ИДИЛ проведоха систематична кампания за унищожаване на световното наследство в Сирия и Ирак. Те взривиха безценни паметници в древния град Палмира, включително храмовете на Бел и Баал-Шамин. Техните зверства стигнаха още по-далеч – през 2015 г. те публично екзекутираха 82-годишния главен археолог на Палмира, Халед ал-Асаад, защото той отказал да им разкрие къде са скрити други древни артефакти.

Война срещу идентичността
Дали чрез взривяване с динамит, или чрез организиран грабеж под прикритието на „изложби“, крайният резултат е един и същ – прекъсване на връзката на един народ с неговото минало, с неговите корени и с неговата земя.

„Присвоявайки украинската култура и история, Русия се стреми да заличи украинската национална идентичност и да легитимира своята агресия и окупация“, заявяват от украинското разузнаване.

Този културен геноцид не е ново явление. Той е част от по-голям проблем, илюстриран и от случая с фигурката на бик от Мариупол, която беше открадната по време на руската инвазия и включена в списъка на десетте най-търсени откраднати артефакта в света.

Кражбата на тези над 170 артефакта не е просто военно престъпление. Това е атака срещу световното културно наследство и опит да се пренапише историята със сила – тактика, позната от най-мрачните страници на човечеството.