На 11 ноември почина поетът Благой Димитров. Дисидентът, който е изключен от Съюза на българските писатели и от партията, защото отказва да подпише решение за отмяна на Нобеловата награда на Александър Солженицин през 1970 г. "Аз бях единствен, който гласува "против". Останалите четирима бяха "въздържали се", разказва Благой Димитров за случая със СБП, когато председател е Георги Джагаров.

"Ние, с Георги Джагаров, бяхме приятели. Делата говорят сами по себе си. Моята обосновка бе, че не познавам творчеството на този писател (книгите му бяха забранени), заради което не мога да гласувам "за" осъждането му. Няма какво повече да се добави. Понесох си наказанието - изключиха ме от Съюза на писателите. След години бях реабилитиран", казва Димитров пред Burgasnovinite дисидентът. Във Второ главно управление на ДС е имало агенти-писатели, сред които някои от тях са топили писателя, който е роден в Югославия. 

Димитров казваше, че е аполитичен, макар да има твърда позиция по някои въпроси. "Българите бягат, както и аз съм емигрирал, за да се развиват в някаква насока. Да напуснеш родния край, е тежко решение, което тегне цял живот. Но, понякога се налага да правим тежки избори, в името на някаква цел. Няма цена, която да откупи раздялата с родния дом. Но и няма връщане назад, след като веднъж си се родил!", казва Благой Димитров. 

През 2015 г. Съюзът на българските писатели връчи наградата "Кирил Христов" на писателя. Грамотата обаче явно е била опит за извинение и чистене на гузна съвест. В сайта на СБП няма един ред за смъртта на Благой Димитров.