Днес почина изтъкнатият литературен историк, критик и изследовател, университетски преподавател, писател и преводач проф. д-р Симеон Хаджикосев (7 март 1941 – 29 декември 2020). Той е автор на уникалната не само в български, но и в световен мащаб 13-томна поредица „Западноевропейска литература”. Никой литературен историк или писател в света не е създавал сам такава обемна и пълна многотомна история на западноевропейската литература от Средновековието до ХХ век включително. Последният, тринайсети том от нея излезе преди броени дни в издание на „Персей“ и е посветен на великите австрийски романисти на ХХ век Франц Кафка, Йозеф Рот и Роберт Музил.

Няколко пъти проф. Симеон Хаджикосев бе определян като най-любим преподавател в класацията на своите студенти в СУ „Св. Климент Охридски“. В годините на тоталитаризма той беше един от първите литературни изследователи, които реабилитираха българския символизъм в лицето на Яворов, Дебелянов, Траянов и Лилиев. Сред забележителните му книги (общият им брой е над 40) са неговите мемоари „Записки на конформиста”, „Записки на вътрешния емигрант” и „Което е било и ще бъде”, които показват и майсторството му като писател.

Симеон Хаджикосев е и един от най-големите български полиглоти, владеещ много езици. В негов превод бе представена поезията на средновековните трубадури, както и книги на различни писатели, като напр. Нобеловия лауреат Патрик Модиано. Професорът беше сред най-сладкодумните лектори, при които часовете минаваха като минути, докато цитираше в оригинал английски, немски, френски, италиански, испански и старогръцки автори. Имаше уникално чувство за хумор, а сред любимите му теми беше да се шегува с ударението във фамилиите на завършили филолози и журналисти, които сами бъркаха къде точно е правилното му място. По време на лекциите му никога не можеше да се чуят сухи теории, объркани с банални и скучни клишета. Напук на представата за ерудит, който чете непрекъснато книги в свободното си време, проф. Хаджикосев обичаше да разтоварва с решаване на кръстословици. Негови студенти са политици. От някои от тях беше разочарован, че са забравили нормите на книжовния език и са се потопили в шопския диалект или са се върнали към корените си в Източна България. Не обичаше да говори за врагове. Едни от малкото имена, които споменаваше, бяха на Богомил Райнов и на Блага Димитрова. За тях само казваше: "Искаха да ме удавят в две капки вода". 

Проф. Симеон Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. в семейство на чиновник. По бащина линия родът му е от Централния Балкан, а по майчина – от Македония. Завършва Българска филология в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. След това започва 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература. Съпругата му Мария е от рода на Димчо Дебелянов. Имат двама синове – Роман и Антон.

Проф. Симеон Хаджикосев е носител на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище „Нешо Бончев“ (2019).

Погребението ще бъде в тесен кръг, с оглед на епидемиологичната обстановка в момента.