Почина Константинка Калайджиева, първата жена директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, съобщиха от Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА).
Константинка Калайджиева е родена на 5 декември 1921 г. в София в семейство на българи от Кукуш – Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в България. През 1940 г. завършва с отличие Втора девическа гимназия. Включва се като доброволка в частите на Първа българска армия и участва в Отечествената война, а през 1946 г. завършва немска филология в Софийския университет, съобщи Нова телевизия.
През 1948 г. завършва шестмесечен стажантски курс за библиотекари с висше образование, организиран в Народната библиотека и остава да работи в нея като организатор на този курс. През 1950 г. е изпратена в Комитета за култура, където създава и ръководи в продължение на две години отдел „Библиотеки“. Участва в създаването на Държавния библиотекарски институт. През 1952 г. се връща в Народната библиотека, като в продължение на 27 години я ръководи – от 1956 до 1965 г. е заместник-директор, а от 1965 до 1983 г. е неин директор.
„Целият професионален и житейски път на Константинка Калайджиева е посветен на библиотеките. На тях тя отдава всичките си знания, опит и енергия“, пишат от ББИА. По думите им нейната дейност намира международно признание с избора й за един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.
Константинка Калайджиева има над 250 публикации - книги, студии, статии, доклади и др. Те са издадени у нас и в чужбина. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“, носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“, І степен.
През 2016 г. отказва най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“, с мотива, че наградата е обезсмислена заради "липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело", припомнят от ББИА. /БГНЕС
Фактор
Константинка Калайджиева е родена на 5 декември 1921 г. в София в семейство на българи от Кукуш – Егейска Македония, които след Балканските войни се заселват в България. През 1940 г. завършва с отличие Втора девическа гимназия. Включва се като доброволка в частите на Първа българска армия и участва в Отечествената война, а през 1946 г. завършва немска филология в Софийския университет, съобщи Нова телевизия.
През 1948 г. завършва шестмесечен стажантски курс за библиотекари с висше образование, организиран в Народната библиотека и остава да работи в нея като организатор на този курс. През 1950 г. е изпратена в Комитета за култура, където създава и ръководи в продължение на две години отдел „Библиотеки“. Участва в създаването на Държавния библиотекарски институт. През 1952 г. се връща в Народната библиотека, като в продължение на 27 години я ръководи – от 1956 до 1965 г. е заместник-директор, а от 1965 до 1983 г. е неин директор.
„Целият професионален и житейски път на Константинка Калайджиева е посветен на библиотеките. На тях тя отдава всичките си знания, опит и енергия“, пишат от ББИА. По думите им нейната дейност намира международно признание с избора й за един от тримата членове на Съвета по библиотечните въпроси към Генералния секретар на ЮНЕСКО.
Константинка Калайджиева има над 250 публикации - книги, студии, статии, доклади и др. Те са издадени у нас и в чужбина. Удостоена е със званието „Заслужил деятел на културата“, носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“, І степен.
През 2016 г. отказва най-високото отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век“, с мотива, че наградата е обезсмислена заради "липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело", припомнят от ББИА. /БГНЕС
Още от Арт Фактор
За първи път: В Мелник разкриха сцена от средновековни стенописи на близо 700 години
Разкопките продължават до края на септември. Всички открити фрагменти от стенописите ще бъдат реставрирани и изложени в музея на града
Боят настанá – арестувана е първата олигархка
Струмяни бе пръв. Трепери Драгалевци, мисли му Дубай, сещай се Банкя…
Черни Вит отново събра пазители на традициите на Празника на домашните сирена
Празникът за пореден път показа, че традиционното сиренарство е не само начин на производство, а част от културната памет, семейните ценности и идентичността на местните хора