Тази сутрин, на 65-годишна възраст, е починал големият Иван Черкелов (16 януари 1957 – 19 юли 2022) – един от най-талантливите, духовно целеустремени и безкомпромисни филмови хора. Скръбната вест съобщиха от Филмотечно кино "Одеон".
Роден е в Ловеч. Син е на д-р Виолета Мишева и на великия актьор Георги Черкелов. Завършил е кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 в класа на Георги Дюлгеров. Дипломната му работа е филмът „Балада“.
Иван Черкелов изглеждаше непоклатимо консервативен и последователен в заниманията си с една тема в авторското си кино – хаоса в душата на човека. В „Парчета любов”, “Търкалящи се камъни”, “Стъклени топчета”, “Обърната елха” (заедно с Васил Живков), “Раци”, „Семейни реликви”, той се интересува от търсенето на Смисъла - и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро. Взрян надълбоко в света наоколо, във филмите си Черкелов сякаш въплъщава тезата на Камю за живота като „нечовешка игра между абсурда, смъртта и надеждата, които си разменят реплики”.
Автобиографичност /биографичност до степен на изповедност е един от най-ярките кинематографични кодове във филмите му. Той чегърта времето с антропологична прецизност и създава своя реалност – магична и вибрираща, която не можеш да сбъркаш с никоя друга. Уникалното кино на Черкелов е колкото монотонно, толкова и въздействащо. В него радостта не е често срещана, но пък е радост да го гледаш, написаха в социалната мрежа от кино „Одеон” за Черкелов.
По време на 24 София Филм Фест преди две години режисьорът представи филма „Не влизай в пререкания с персонала на банята”, където е и сценарист, а зад камерата е един от най-изявените оператори в българското кино – Рали Ралчев.
Поклон пред паметта му!
Фактор
Роден е в Ловеч. Син е на д-р Виолета Мишева и на великия актьор Георги Черкелов. Завършил е кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1982 в класа на Георги Дюлгеров. Дипломната му работа е филмът „Балада“.
Иван Черкелов изглеждаше непоклатимо консервативен и последователен в заниманията си с една тема в авторското си кино – хаоса в душата на човека. В „Парчета любов”, “Търкалящи се камъни”, “Стъклени топчета”, “Обърната елха” (заедно с Васил Живков), “Раци”, „Семейни реликви”, той се интересува от търсенето на Смисъла - и едро, и детайлно, и тревожно, и мъдро. Взрян надълбоко в света наоколо, във филмите си Черкелов сякаш въплъщава тезата на Камю за живота като „нечовешка игра между абсурда, смъртта и надеждата, които си разменят реплики”.
Автобиографичност /биографичност до степен на изповедност е един от най-ярките кинематографични кодове във филмите му. Той чегърта времето с антропологична прецизност и създава своя реалност – магична и вибрираща, която не можеш да сбъркаш с никоя друга. Уникалното кино на Черкелов е колкото монотонно, толкова и въздействащо. В него радостта не е често срещана, но пък е радост да го гледаш, написаха в социалната мрежа от кино „Одеон” за Черкелов.
По време на 24 София Филм Фест преди две години режисьорът представи филма „Не влизай в пререкания с персонала на банята”, където е и сценарист, а зад камерата е един от най-изявените оператори в българското кино – Рали Ралчев.
Поклон пред паметта му!
Още от Арт Фактор
Показват филма „Последните концлагеристи от „Белене“ по независимата телевизия TV1
Показват филма „Последните концлагеристи от „Белене“
Девет години зад решетките на комунизма: историята на Михаил Петков в „Задържано време“
Днес ще бъде премиерата на книгата, която макар и мемоарна засяга само периода, в който авторът социалдемократът Михаил (Мишел) Петков попада под ударите на комунистическия режим още като младеж
Кошмарен сън в лятна нощ
Преди сънят да ме повлече, успявам да изключа телевизора…