31 януари

Църквата почита днес Св. безсребърници и чудотворци Кир и Йоан.

Св. безсребреник и чудотворец Кир бил египтянин. Родил се през втората половина на ІІІ в. в Каноп и се прочул като знаменит лекар в Александрия. Той бил дълбоко вярващ християнин и като лекувал с огромен успех различни болести, от никого не приемал никаква награда за своите трудове. Малко се ползвал от рецептите на Хипократ и Гален, а вдъхновено разказвал за учението на апостолите и пророците и внушавал на всички, че основната причина за всички болести са греховете, които предизвикват тежки страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата. Лекувал повече с чудотворна молитва, отколкото с тогавашната медицина. Благодарни за своето излекуване и удивени от истините на неговата евангелска вяра, мнозина от жителите на този център на елинистичната култура ставали възторжени изповедници на християнската вяра.

Когато пламнало по всички краища на Римската империя десетото гонение (при император Диоклетиан), александрийският лекар Кир избягал в Аравийската пустиня. Св. Кир получил и дара на чудотворството. Нямало болест, която той да не може да излекува с името Христово. Славата му растяла всеки ден и големи множества народ масово приемали християнството.

Тази слава достигнала Йерусалим, където бил пристигнал от Едеса младият воин Йоан. Като чул за александрийския лекар Кир и за неговите чудни дела, вярващият в Христа едески воин издирил великия Божи угодник и станал негов неразделен спътник и най-усърден подражател.

По това време в неговия роден град Каноп била затворена заради християнската си вяра една благородна жена Атанасия заедно с трите си дъщери: Теоксита на 15 години, Теодотия - на 13 и Евдоксия - на 11. Кир и Йоан скоро дошли в град Каноп. Техните вдъхновени слова така укрепили твърдостта на Христовите изповеднички, че те напълно се успокоили за тяхната бъдеща съдба.

Градоначалникът обаче скоро разбрал за дошлите в Каноп двама чужденци, единият в монашеско, а другият във воинско облекло, които подтикнали трите християнски девици и майка им да не се подчиняват на императорската наредба и да не принасят жертва на идолите. Разяреният управител Сириан веднага заповядал да доведат непознатите.

Никакви увещания и обещания не поколебали убедената решителност на Кир и Йоан. Безпомощният градоначалник решил не само жестоко да се разправи с тях, но да използва тяхното изтезание за сплашване и вразумяване на четирите християнки, които били доведени да видят как се постъпва с непокорните на Диоклетиановите заповеди.

Мъчителите неуморно сменявали все по-жестоките изтезания. Месата били разкъсани от бичовете, костите се чупели под тоягите, раните били горени с восъчни факли и поливани с разтвор от оцет и сол. Опитали всички средства на познатите по цял свят Диоклетианови мъчения. Но жестокият градоначалник не постигнал целта си. Когато свалил оковите от Атанасия и от рожбите й и започнали да измъчват с продължителни изтезания и тях, Сириан се убедил, че тези нежни създания с нищо не се различават от героичните мъже. Управителят наредил незабавно да обезглавят светата майка и нейните дъщери. За да си отмъсти за това неочаквано поражение от подвига на християнките, той подложил на нови най-ужасни мъки светите безсребреници чудотворци Кир и Йоан и след това обезглавил и тях на същото място на 31 януари.

Тайни християни взели техните свещени останки и ги погребали в два отделни гроба – двамата мъже в единия, четирите жени в другия.

За да ограничи езическия култ на египеската богиня Изида в Каноп, родното място на св. Кир, архиепископ Кирил Александрийски пренесъл светите мощи на Кир и Йоан в построената още от вуйчо му Теофил Александрийски църква в Каноп. Оттогава славата на великите безсребреници и чудотворци се разнесла по света и привличала безбройни поклонници в техния храм, където продължавали да стават дивни чудеса и изцеления.

Църквата отдава почит на светлата памет и на св. мъченица Атанасия и дъщерите й Теоктиста, Теодотия и Евдоксия. Те се почитат и на 28 юни.