Св. Йоан Златоуст (349 – 407, на гръцки: Ιωάννης ο Χρυσόστομος; на латински: Ioannes Chrysostomos) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата „светители“ – „вселенски учители“, наравно с св. Василий Велики Кесарийски и св. Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само Августин Блажени. Най-известна е „Св. Божествена Литургия на св. Иоан Златоуст“, която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).

Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени-философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.

Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския гр. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (дн. Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в гр. Комана Понтика по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.

Наследство

Литературното наследство на Й. Златоуст – трактати, писма (около 240) и проповеди – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време от огромен брой по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).

Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград, Турция – църквата „Свети Георги“.