Христос Воскресе!

Възлюбени във Възкръсналия

Господ братя и сестри,

Народе Божий и сънароде Български,

православни съотечественици и

благоверно и христолюбиво

българско войнство,

Има дни, в които времето не просто тече, а се събира - събира се като река, която мощно се влива в море. Днешният ден е такъв.

Честит Гергьовден!

Днес, обаче, именно днес, Църквата не ни говори, за да ни успокоява. Говори, за да ни събуди. Защото сънят на душата е много по-страшен дори и от всяка установена смърт. Да, днес е ден, в който Църквата издига пред нас образа на победата, но не победата, която светът разбира като такава, а победата, която минава през страданието, през верността, през кръста и достига до Възкресението.

Днес не е ден за украса на думите. Днес е ден за истина. Защото, ако в Деня на храбростта не се говори смело - тогава кога?!

Днес почитаме свети великомъченик Георги Победоносец - воин, но не просто воин; мъченик, но не просто страдалец; победител, но не победител чрез меча, а победоносен победител чрез непоколебимостта на Вярата. Нали добре знаем, че днес честваме триумфално паметта на свети Георги - воинът, който не се поклони на властта, когато властта поиска от него да предаде Бог?! Днес празнуваме и славим свети Георги Победоносец и се възхищаваме. Но ако той застане днес между нас, то дали ние ще го последваме, или ще го обявим за краен, защото Истината е радикална?!

Но знаем ли, че заедно с него - почти незабелязано от човешката памет и отсъствие на родно българско съзнание за спомен поне - православният календар на Църквата Христова – е поставил и свети Йов Многострадалний. Човекът, който не победи чрез сила, а чрез търпение и който никога, макар и изкушаван, не се поклони на отчаянието, дори когато животът му бе отнет от корен до цвят.

Днес прославяме Божиите победители!

Единият - в борбата. Другият - в тишината на страданието. Георги бе изправен пред тирания, а Йов - пред страдание. Тихо и прикрито, за наш срам, почитаме днес и свети Йов Многострадалний – но - ако неговото страдание стане наше: - дали ще устоим или ще прокълнем деня си?!

Възхищението е лесно. Подражанието - кръст!

Защото свети Георги не защити просто свое убеждение. Той изповяда Самия Христос. Пред земната власт, пред мъченията, пред страха от смъртта той отказа да принесе жертва на идолите, защото вече бе принесъл себе си на Живия Бог. И затова Църквата не го нарича просто храбър, а Великомъченик и Победоносец. Не защото уби враговете си, а защото не позволи душата му да бъде победена. Както казва и свети Йоан Златоуст: „Нищо не е по-силно от човека, който е готов да умре за Истината.“ Именно такава е победата на свети Георги - не политическа, не военна, а пасхална. Победа, в която смъртта вече не е край, а врата към Царството Божие.

Заради това иконите на светиите – Георги и Йов Църквата днес ги поставя заедно – една до друга, защото и двата образа ни предлагат и двете – и възхищението, и подражанието, които са пътища към Бога, а и двамата в голготския си път - не се огънаха. Тъй като истината е тази - не всяка победа е победа, и не всяко страдание е поражение. Християнска Украйна днес ни е доказателство за това! Християнската кръв по земята на Украйна, която ама хич не ни е „крайна“, а ни е възможно най-ближна – тя днес ни крещи от Рая, защото Бог на Любовта е Бог на мира, а не на войната, без значение къде и кой я провежда по лицето на Земята, та дори и по Светите Земи и целия Близък и Среден Изток, а и в Африка, където ние - християните сме подложени на, пак и отново - на гонение и преследване, а тук - обичайно и по нашенски полит-коректно ние си мълчим, защото не знаем кога и къде ще има пореден хегемон, пред когото като пред земен кумир наредени да се поклоним! Нали?!

Да, вярно е - свети Георги победи, но защото не се отказа от Христа. Вярно е също, че и свети Йов победи, но защото не се усъмни в Бога.

А ние, ние - в какво побеждаваме?! В удобството?! В компромиса?! Или пък в страха да не загубим това, което така или иначе ще изгубим?!

Ние живеем във времето на фалша, в което няма публично оповестени гонения, но има нещо много по-опасно - доброволното отстъпление от Истината. Никой днес масово не ни принуждава да се отречем от Христа, обаче - ние сами Го оставяме. Оставяме Го, заради удобство, заради страх, заради това да не бъдем различни. И това е по-страшно от гонение. Защото мъченикът знае за какво умира. А съвременният човек не знае за какво живее!

Бог не е изчезнал от света. Човекът се отдръпна от Бога. Не защото не може да вярва, а защото не иска да се променя.

И затова днес има ново идолопоклонство - не пред камък, а пред удоволствие; не пред идол, а пред собственото „аз“. И този идол е по-жесток от всички древни уж богове, защото изисква всичко и не дава нищо.

Е, да, днес човекът живее в свят, в който всичко е бързо, всичко е лесно и всичко е заменимо. Но - Вярата - също! Сменя се като мнение. Отлага се като неудобство. Заглушава се като шум.

И тук, няма как - ще си позволя една кратка самоирония: ние всички, включително и текстописецът на тези проповеднически слова, понякога искаме да бъдем светци, но без изпитания, искаме да бъдем верни, но без цена, искаме да следваме Христа, но без Кръста.

И затова днес пиша ясно и дръзко, тъй като сме в Деня на храбростта и смело се обръщам към всички, на които е поверена от нашия народ власт, което е валидно и за всяка чуждестранна или наднационална власт.

Властта не е привилегия. Тя е съд. Вие не сте нито господари на народа, нито пък някакви негови първенци или пък привилегировани негови служители, а сте негови длъжници! И ако управлявате без правда - ще отговаряте не само пред историята, но и пред Бога! Защото Бог не се впечатлява от титли. Той гледа сърцето. И всяка неправда, облечена в закон или в пропаганда – си остава неправда. Именно вие, които управлявате - не се заблуждавайте! Историята помни имената на царе, но Бог помни делата им и по тях и техните плодове – Той ги осъди. И ако си мислите, че властта ви е защита - грешите - тя е свидетелството срещу вас. Защото ще бъдете съдени - не за това колко сте управлявали, а за това колко сте били и сте праведни.

Народът може да бъде измамен. Бог - никога!

Ето защо днес, когато честваме Деня на храбростта и Празника на Българската армия, ние не говорим само за войнска доблест. Говорим за нещо далеч по-сериозно и много по-дълбоко - за храбростта да бъдеш човек и то тогава, когато светът те учи да бъдеш функция; за храбростта да бъдеш вярващ - тогава, когато всичко около теб се съмнява - никой никому и капчица доверие няма, защото общност – не сме; за храбростта да стоиш прав - тогава, когато всичко навсякъде се огъва.

А към вас - военнослужещите в родната ни Българска армия, които носите оръжие и сте призвани да пазите Отечеството, знайте и то днес на вашия Празник на Храбростта в чест на свети Георги, че не всяка сила е храброст!

Храбростта не е да можеш да победиш врага. Храбростта е да не изгубиш себе си. Защото има победители, които са изгубили душата си. И има мъченици, които са спасили света.

Нека вашата сила бъде подчинена на съвестта!

Иначе - тя ще се обърне срещу вас. Точно вие, които носите сила и сте неизменна част, както от бойната слава на героичната ни войска в миналото, така и днес като част от съюзна отбранителна общност между народи отсам и отвъд Атлантика: пазете се, запазете себе си и пазете душите си!

Най-голямото поражение не е да паднеш в битка, а да загубиш душата си, докато побеждаваш.

Свети Георги не победи, защото бе силен. Той победи, защото не се поклони. А вие - на какво се покланяте?! На заповед?! На страх?! На интерес?!

Помнете: силата без Истина, особено във време на хибридна дезинформация и кибер атаки, е разрушение - не за войската, а за цялото общество, което вие по призвание браните!

А пък всички ние - ние не сме жертви на времето. Ние сме съучастници в него. Корупцията не започва от властта - тя започва от сърцето. Лъжата не започва от институциите - тя започва от човека. И ако чакаме светът да се промени, без ние да се променим, като се покаем - чакаме напразно. Докога само ще сочим с пръст други като виновни, без да видим себе си?!

Искаме справедливост, но живеем в компромис. Искаме истина, но произнасяме полуистини. Искаме Бог, но без да Му дадем място в живота си.

Това не е трагедия. Това е избор!

А Църквата не е място за удобство. Тя е място за преображение. Тя е Тяло Христово, в което слабият се укрепява, силният се смирява, а всички заедно ставаме едно, но не по идея, а по благодат. Църквата не е убежище за бягство. Тя от прага на входа си е място за съд над самите нас. В Христовата Църква няма място за самооправдание. В нея има място само за истина. И тази истина е тежка, че без покаяние няма бъдеще - нито за човека, нито за народа, нито за държавата.

Църквата не е крепост, цитадела или обител за бягащи от реалността. Тя е място, където същинската и същностна реалност се разкрива. В нея човекът не се оправдава - в нея той се изобличава. И който не иска да чуе Истината - ще избяга. Но който я приеме - ще бъде свободен.

И въпреки всичко – има я надеждата. Но не евтина надежда. Не удобна надежда. А Надеждата, която минава през покаяние.

В Светото Причащение (Приобщаване/Причастност – Причастие) - Светата Евхаристия (Благодарение) не се дава утеха на самодоволството, а живот на онези, които се смиряват. Свети Йов не получи отговори, а получи Бога. Свети Георги не получи живот, а получи вечността. А ние - ние искаме всичко, без да дадем нищо, нали?!

Най-великата победа - тя не е на бойното поле. Тя е на светата Трапеза, на която Сам Господ Иисус Христос ни е поканил за Свои сътрапезници и е наш Домакин в светия Олтар, където е Светата Евхаристия - Тялото и Кръвта Христови, които Той ни е завещал и с които Той ни е повелил да се причастяваме и това да правим в Негово Име до Второто Му славно пришествие, защото ние със Светото Причастие постигаме това, че смъртта е победена, страхът се разтваря и човекът става причастник - не на идея, а на самия Жив Христос.

И затова свети Георги е победоносец. И затова свети Йов е праведен. Защото и двамата вече живеят не със своя живот, а в Пасхата с живота на Възкръсналия.

И ако ние се върнем към Христа и Църквата Му, в т.ч. и каноничната наша Поместна автокефална Българска църква се завърне към изначалното в пълнотата и целостта на единността на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Христова Църква – и клир, и миряни, то всичко може да започне отново.

Не чрез програми. Не чрез идеологии. А чрез преображение!

Свети Георги победи тиранията. Свети Йов победи страданието. А Христос Господ победи смъртта.

Днес изборът е ясен и прост, но не е лесен! Или ще живеем удобно и ще загубим душите си, или ще живеем истинно и ще намерим живота. Средно няма! Или ще бъдем част от света, който забравя Бога, или ще бъдем част от Църквата, която помни Възкресението?! И ако изберем второто, то тогава, макар и слаби - ще бъдем непобедими.

Затова днес на Гергьовден св. Православна църква казва: времето на оправданията свърши! Или ще се върнем към Бога, или ще се разпаднем!

Не утре. Сега!

Честит Имен ден на всички, имащи свети Георги за свой по християнско Свето Кръщение небесен патрон-покровител и закрилник, ведно със своя ангел-хранител!

Благословен и мирен празник в деня на този, чието име Георги означава от гръцки език - обгрижващ земята! Нека мирът Божий се разнесе по цялата земна шир и измежду всички човеци и народи! Воинството на Република България да бъде пазено не само във сила, но и в будна съвест, и отговорност към дълг, вярност и постоянство! И по молитвите на свети Георги Победоносец и на свети Йов Многострадалний- Всемилостивият Бог да дарува на народа ни не само оцеляване, а духовно изправяне, пролетно процъфтяване и щастливо и безбедно добруване за успех във всяко полезно добро!

На многая и благая лета!

Честит Празник!

Наистина Христос

Господ възкръсна!

✠ Дионисий Стобийски

София

6 май 2026 г.