Зетят на Константин Велики (306-337 г.) - император Ликиний (311-324 г.), който водел негова сестра, имал зъдължението да охранява Долния Дунав от нашествия на варварите. Той бил необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.) и си останал потаен езичник. Подир кървавото му сблъскване с Константин през 314 г., което му струвало илирийските провинции, той открито продължил няколкогодишните жестоки гонения против християните. Още през 315 г. негови жертви станали мъчениците Ермил и Стратоник.

Когато се намирал на река Дунав и узнал за славата на християнския дякон свети Ермил, той заповядал да го заловят, бил го жестоко с железни пръчки и го хвърлил в тъмница. Воинът Стратоник охранявал тъмницата. През нощта стражът видял как затворникът разговарял с един ангел. Тази гледка през тъмничното прозорче решила съдбата на Стратоник. Той повярвал в Христа и станал приятел на свети Ермил.

На другия ден отново принуждавали с нови изтезания дякон Ермил да принесе жертва на боговете. Като наблюдавал неустрашимото мъжество на своя нов и непреклонен във вярата си приятел, Стратоник не могъл да удържи сълзите си и те издали пред всички неговото обръщане.

След като били жестоко измъчвани, двамата християни били удавени в реката. Телата им били намерени на 18 стадии от Сингидунум, днешния Белград.