Църквата почита светлата памет на преподобни Тит Чудотворец. 

През осми век животът на Христовата църква на Изток бил разстроен от иконоборческата ерес. Повечето от византийските императори от онова време сами били иконоборци, покровителствали иконоборците и издавали постановления и наредби срещу почитателите на светите икони. Защитниците на православното учение били гонени, отстранявани от служение, заточвани и притеснявани по най-различни начини. Поради това мнозина от тях доброволно напускали светския живот, уединявали се в пустинни места и там се предавали на молитва и духовни подвизи.

Блаженият Тит от ранна възраст възлюбил Христа и приел монашески образ, с огромно търпение преминавал по скръбния трънлив път на иноческия живот. Заради своето голямо смирение и послушание го възвели в сан презвитер - пастир на словесните овци. Преподобният Тит се преизпълвал с огромна любов към своите ближни. Опазил се чист от най-млада възраст и душевно, и телесно, свети Тит бил като Божий ангел на земята. Заради добродетелния си живот той бил удостоен от Бога с дар на чудотворство. Просиял с добродетелите на монашеското житие, свети Тит същевременно бил непоколебим стълб на православието, тъй като ревностно защитавал светата Църква от нападките на еретиците иконоборци. Поживял доста и посочвайки на своите последователи достоен за подражание пример на постнически живот, преподобни Тит мирно заминал при Господа.