Почитаме св. Наум Охридски: Чудотворецът, който освети българското слово

23 декември 

Православната църква почита днес паметта на св. преп. Наум Охридски Чудотворец, най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни.

Има предположения, че е българин от Мизия от благороден произход. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник.

След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и другите ученици, където участва в драматичната борба с германското духовенство. След смъртта на Методий (885) се завръща в България заедно с Климент,  Ангеларий, Сава и Горазд. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа.

Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (дн. несъществуващ град в южна Албания) (893 - 900 г.).

Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран.

Имен ден празнуват: Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум.