Праведните Йоаким и Анна, които светата църква нарича богоотци, били щедри и милосърдни - от доходите си дарявали за храма и раздавали на бедните. Всекидневна скръб помрачавала живота им - нямали деца. Тъгата на Йоаким била толкова голяма, че прекарал в молитва и пост 40 дни в пустинята. Анна се молела също тъй горещо. Ангел Господен казал, че ще роди благословена дъщеря и ще я нарече Мария. Анна дала обещание, че ще даде детето си в служба на Бога.

Родителите пазели малката Дева Мария като зеницата на окото си, защото знаели, според особеното Божие откровение, че тя ще донесе светлина на целия свят и обновление на човешкото естество. Поради това те я възпитавали с такова старателно внимание, каквото подобавало на тази, на която предстояло да стане Майка на нашия Спасител. 

Когато Мария станала на три години, родителите и я въвели тържествено в Господния храм, съпровождайки я със запалени светилници, и я посветили на служение Богу, както били обещали. Няколко години след въвеждането й в храма свети Йоаким умрял, бидейки на осемдесетгодишна възраст. Останала вдовица, света Анна оставила Назарет и дошла в Йерусалим, където живеела близо до своята Пресвята Дъщеря, непрестанно молейки се в Божия храм. След като преживяла в Йерусалим две години, тя починала на 79 години.