19 май

Епископ Патрикий и тримата презвитери жияли в Бруса през 4 в., където имало лековит извор, често посещаван от царя и наместниците му. 

Тези свещеномъченици пострадали за Христовата вяра през времето на император Юлиан Отстъпник (361-363 г.) в гр. Пруса, наричан още Бруса (във Витиния, Мала Азия). Царският наместник Юний, управител на Витиния, който дошъл на лечение в Бруса, където имало прочути горещи минерални води, довел тези християни - духовни лица при горещите води и запитал Патрикий:

- Кой е създал тия лековити води, ако не нашите богове Ескулап и други, на които ние се кланяме?

Свети Патрикий отговорил:

- Ваши богове са демоните, а тия води, както и всичко друго, е създал Христос, нашият Господ и Бог.

Тогава наместникът го запитал:

- А дали твоят Христос би те спасил, ако аз те хвърля в тая вряла вода?

Светителят отговорил:

- Ако иска, Той може да ме запази цял и невредим, макар аз да желая в тая вряла вода да се освободя от тоя временен живот, за да живея вечно с Христа. Но нека бъде върху мене Неговата свята воля, без която ни косъм не пада от главата на човека!

Като чул това наместникът заповядал да хвърлят Патрикий във врялата вода. Горещи капки се пръснали по всички страни и попарили мнозина от присъствуващите, но светителят Божи, който пребивавал в постоянна молитва, останал невредим, като да е стоял в хладка вода.

Виждайки това, наместникът се вбесил от ярост и срам и заповядал да отсекат със секира главите на епископ Патрикий и тримата негови свещеници - Акакий, Меандър и Полиен. Незлобивите Христови последователи се помолили и навели главите си под секирата на палача и един след друг преминали в блаженото безсмъртие на небесните селения, в които има "много жилища" (Йоан 14:2) за всички, които са възлюбили явяването на нашия Господ и Спасител Иисус Христос (2Тим. 4:8).