Почти всеки втори българин няма пари за извънреден разход – страната ни е сред най-уязвимите в ЕС

Почти всеки втори човек в България няма достатъчен финансов буфер, за да покрие неочакван разход със собствени средства. Това показват най-новите данни на Eurostat за условията на живот в Европейския съюз. През 2025 г. 42.4% от населението на България не е било в състояние да посрещне непредвиден финансов разход, без да разчита на заем, кредит или финансова помощ от друг човек. По този показател страната ни е на трето място сред държавите членки на ЕС, като по-висок дял е отчетен единствено в Гърция – 50.5%, и Латвия – 43.7%. Литва е четвърта с 41.1%.

Този критерий е особено показателен, защото не измерва просто размера на доходите, нито пита дали човек има натрупани спестявания. Той показва дали домакинството разполага с достатъчно реален финансов буфер, за да реагира при внезапно възникнала необходимост. Става дума за конкретен непредвиден разход, съобразен с националния праг на бедност, който човек трябва да може да покрие със собствени средства, без да прибягва до кредит или помощ от близки. Именно затова показателят се използва като един от измерителите на материалната уязвимост на домакинствата.

На европейско ниво картината е по-добра, но също далеч от спокойна. През 2025 г. 29.2% от населението на ЕС не е можело да посрещне подобен неочакван разход. Това означава, че почти трима от всеки десет европейци са били без достатъчно финансов резерв при внезапна необходимост. Все пак има известно подобрение спрямо 2024 г., когато делът е бил 30.0% – спад от 0.8 процентни пункта.

България е далеч над средното за ЕС

Разликата между България и средното равнище за Европейския съюз е значителна. При 42.4% у нас делът е с 13.2 процентни пункта по-висок от средния за ЕС. Това поставя България в групата на държавите, в които финансовата несигурност остава особено силно изразена.

След България се нареждат Литва с 41.1%, Румъния с 38.8%, Испания с 37.8% и Естония с 37.6%. В другия край на класацията са Нидерландия с 15.3%, Малта с 20.7%, Чехия с 20.8%, Дания с 22.2% и Австрия с 23.0%. Разликите между отделните европейски държави показват колко различна е способността на домакинствата да изграждат финансов резерв и да поемат непредвидени разходи.

Особено интересен е контекстът на Балканите. Гърция е абсолютният лидер по финансова уязвимост в ЕС с 50.5%, България е трета с 42.4%, а Румъния е с 38.8%. Така три държави от региона попадат сред страните с най-високи нива на невъзможност за посрещане на извънредни разходи.

Тези данни не означават автоматично, че хората във всички тези държави живеят в бедност. Показателят измерва конкретна финансова способност, а не цялостното материално състояние на домакинството. Но той дава важен отговор на един практически въпрос: какво се случва, ако утре се появи непредвиден разход?

За значителна част от българските домакинства отговорът е, че ще трябва да се търси заем, помощ от близки или друг начин за финансиране.

92.7 милиона европейци са в риск от бедност или социално изключване

Друг показател от новите данни на Eurostat очертава още по-широката картина. През 2025 г. 92.7 милиона души в ЕС, или 20.9% от населението, са били в риск от бедност или социално изключване. В тази група попадат хора, които са изложени на поне един от три риска – риск от бедност след социални трансфери, тежки материални и социални лишения или живот в домакинство с много ниска интензивност на труда.

България е държавата с най-висок дял на населението в риск от бедност или социално изключване в целия ЕС – 29.0% през 2025 г. Следват Гърция с 27.5% и Румъния с 27.4%. В Чехия делът е най-нисък – 11.5%.

В абсолютни числа най-голямата група сред европейците в риск от бедност или социално изключване е тази на хората, изложени на риск от доходна бедност – 72.4 милиона души. Други 26.9 милиона са били в условия на тежки материални и социални лишения, а 26.1 милиона са живели в домакинства с много ниска интензивност на труда. Част от хората попадат едновременно в повече от една от тези категории.

Най-уязвимите не са само хората с най-ниски доходи

Данните показват, че финансовата уязвимост не е равномерно разпределена между населението. В европейски мащаб рискът от бедност или социално изключване е по-висок сред определени групи – сред тях са безработните, хората с ниско образование и хората с увреждания. Eurostat отчита, че през 2025 г. рискът при безработните в ЕС достига 66.3%, докато при заетите е 10.9%.

Хората с увреждания също са в по-неблагоприятно положение във всички държави членки. Според Eurostat през 2025 г. делът на хората с увреждания, изложени на риск от бедност или социално изключване, е 28.8% на ниво ЕС, значително над общия показател от 20.9%.

Особено уязвими са и домакинствата с деца, когато разполагат само с един възрастен, който трябва да осигурява доходите. Именно при тези семейства липсата на финансов резерв може да има много по-тежки последствия, защото един непредвиден разход – за лечение, ремонт, образование или друга необходимост – се поема от един доход, а не от двама възрастни.

Цените растат, а финансовият буфер остава ограничен

Една от причините финансовата устойчивост на домакинствата да остава проблем е натискът върху разходите за основни стоки и услуги. Според анализ на Европейската комисия, базиран на данни на Eurostat, между 2015 и 2025 г. общото ценово равнище в ЕС се е увеличило с 32.9%, докато цените на електроенергията, газа и другите горива са нараснали с 62.7%, а храните – с 48%. Тези разходи заемат по-голям дял от бюджета на домакинствата с ниски доходи и ограничават възможността им да натрупват спестявания и да изграждат буфер срещу икономически сътресения.

Данните показват и друга важна тенденция. През 2025 г. 61.2% от хората в ЕС, които са били в риск от бедност, не са могли да посрещнат неочакван финансов разход. Година по-рано делът е бил 59.8%. Това означава, че дори при общото леко подобрение на показателя за населението като цяло, най-бедните домакинства продължават да изпитват сериозни затруднения при натрупването на финансов резерв.

За какво харчат европейцит?

Данните на Eurostat показват и интересна промяна в структурата на разходите на европейските домакинства. През януари 2026 г. почти половината – 46.0% от общите потребителски разходи в ЕС – са били насочени към три основни категории: храни и безалкохолни напитки, жилище, вода и енергия, както и транспорт. Това са и категориите, които имат особено голяма тежест върху семейните бюджети.

Между януари 2025 и януари 2026 г. делът на разходите за отдих, спорт и култура се е увеличил с 1.2 процентни пункта. При ресторантите и услугите за настаняване увеличението е 0.3 пункта, а при образованието – 0.1 пункта. В същото време делът на разходите за транспорт е намалял с 0.4 процентни пункта, а този за информация и комуникации – с 0.3 пункта.

Това не означава непременно, че европейците са започнали да харчат по-малко за транспорт или повече за развлечения в абсолютно изражение. Eurostat говори за дялове от общите потребителски разходи, а не просто за промяна на номиналната сума, похарчена във всяка категория. Това е важно уточнение при интерпретацията на данните.

Българският проблем е по-голям от един процент

Статистиката за невъзможността да се посрещне неочакван разход сама по себе си не казва колко пари има в банковите сметки на българите и не измерва пряко размера на личните им спестявания. Тя обаче показва колко голяма част от населението няма достатъчно непосредствен финансов буфер, когато възникне извънредна ситуация.

А когато този показател се постави редом до другите данни на Eurostat, картината става по-ясна. България има най-високия в ЕС дял на населението в риск от бедност или социално изключване – 29.0%. В същото време 42.4% от българите не могат да посрещнат неочакван финансов разход със собствени средства. И двата показателя са значително над средните стойности за ЕС.

Това означава, че зад статистиката за доходите и икономическия растеж стои един много по-практичен въпрос за милиони домакинства: има ли достатъчно средства, за да бъде посрещнат проблемът, който никой не е планирал?

За повече от четири от всеки десет души в България през 2025 г. отговорът е бил отрицателен.