Подготвя ли се пришествието на Антихриста?

Архимандрит Никанор

Сред християните още от първите времена е повдиган и разглеждан въпросът за Второто Христово пришествие и предхождащите го събития, които ще бележат края на времената и настъпването на есхатона - преходът на света от временния към вечния живот.

В тези изпълнени с много горест и скърби събития централно място заема образът на неистинския Христос - човекът, който ще бъде възприет от човечеството, а и сам ще се представя, че е дошлият/завърналият се Христос - Вместохристос, или на гпъцки Αντίχριστος, антихрист.

Свети ап.Павел го нарича

син на погибелта, 

който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.”

Под “Божия храм” в това пророчество е прието да се разбира Йерусалимския храм, който приживе на Апостола все още е съществувал и е бил действащ - разрушен е едва в 70-та година сл.Хр. при потушаването на Юдейското въстание от Тит.

По тази причина възстановяването на държавата Израел, и особено плановете на някои религиозни ентусиасти Храмът да бъде възстановен, се приемат от мнозина като белези на “последните времена”. 

Разбира се, възможно е и друго тълкование, а именно - че Антихристът ще седне на святото място в християнската църква на Божи гроб, превръщайки го в “мерзост на запустението”, но при всички случаи акцентът е върху това, че

събитието ще бъде в свещения град Йерусалим

И действително, този град като че отново започва да заема все по-важно място в живота на цялото човечество - както поради политическите събития около него, които приковават погледа на всички и влияят на живота на всеки един от нас, така и поради засилващите се опити Йерусалим да вземе “исторически реванш” и да измести както Рим, така и Константинопол (съвр. Истанбул) като един, единствен и единен център - никакъв Стар и Нов Рим! Никакъв Трети, Четвърти и т.н. Рим.

Един, единствен и единен Център - Светият Град ЙЕРУСАЛИМ !!!

Това действително би била решителна крачка в посока към изпълнение на древните пророчества.

Да видим сега кой и защо съдейства за такъв развой на събитията, воден от собствения си дребен интерес и сляп за по-голямата картина.

Двама са световните лидери, които по различни причини и видимо несвързани помежду си причини тласкат нещата към издигането на Йерусалим над традиционните религиозни центрове от последните 2000 години.
От една страна е този, комуто папа Лъв се струва много заядлив, а патриарх Вартоломей - прекалено либерален. А пък в конкретиката на Свещения град латинския патриарх Пицабала е твърде остър и дразнещ. Това по естествен начин насочва избора към православния патриарх Теофил ΙΙΙ, който по едната случайност е много близък родственик на някогашния шеф на ЦРУ Джордж Тенет.

На патриарх Теофил се поставят много важни задачи в контекста на целия Близък Изток (и не само), или както отбеляза тези дни Jerusalem Post, „срещата е значима, защото поставя ролята на Йерусалимския патриарх в по-широк международен контекст. Честта, с която бе удостоен президентът, е

свързана с църквата „Свети Гроб“

но по-широкият въпрос е ролята на Патриаршията в защитата на християнските общности, опазването на светите места, а и поддържането на отворени канали за диалог във време на регионална и международна несигурност“, сподели представител на патриаршеската канцелария." Какви са точно задачите, които са поставени на висшия православен духовник “в по-широк план”, във връзка с “нарастващата международна значимост на Йерусалимската патриаршия” не става напълно ясно, но посещенията му в Анкара и Вашингтон без никаква координация и съгласуване с Вселенската патриаршия, в чиито диоцез безспорно влизат и двете дестинации, както и без да бъде уведомена гръцката дипломация (а Теофил е грък), победата му (с помощта на Нетаняху) в неотдавнашния спор за Синай и очакваната му визита не къде да е, а в Москва, говорят най-малкото

за “сериозен гръб”.

За способните да мислят казаното е достатъчно.

Другият световен лидер - този, на когото се очаква Йерусалимския патриарх скоро да гостува, отдавна залага на Свещения град като междинна брънка в “многоходовата комбинация” за пълно преформатиране на световното Православие по имперско-чекистки идеал. Придворната му църква съвместно с държавните разузнавателни служби и контролираните от него пропагандни канали (четирихилядниците по цял свят) системно прокарват идеята Йерусалим да стане първата и единствена Майка-Църква на всички Църкви, понеже вече не съществува Римска (Ромейска) империя. При което и Старият, и Новият Рим с несговорчивите си (и в първия случай принципно, а във втория - поне засега неподконтролни) духовни водачи ще минат на заден план с постепенно затихващи функции. На този етап

 “всьо идьот па плану”

и надеждите, възложени на патриарх Теофил, имат сериозни шансове да се оправдаят. Гръко-православният му патриотизъм е напълно победен от универсално-християнската му идентичност с помощта на всичко онова, което е добре познато на историята още от най-древни времена…

Между другото, заради българския читател си струва да направим едно бегло сравнение между уж равните по чест и достойнство патриарси на Йерусалим и на България. Патриарх Теофил III, изпращайки св.миро за коронацията, индиректно помаза за царстване крал Чарлз III, който пък от своя страна е глава на цялата Англиканска църква и се ползва с комфорта да се държи с американския президент с лежерността, присъща на кралската особа спрямо бившия й поданик - разбира се, всичко това добре облечено в традиционното английско (не континентално обаче) чувство за хумор. Помазаният с йерусалимско миро монарх обаче не счете визитата на български патриарх в кралската му столица за достатъчно важен повод да отмени лова на лисици в провинциалното си имение и духовният водач на българите бе посрещнат от лондонския аналог на Трайчо Трайков в качеството му на гост в епархията на митрополит Никита от Вселенската патриаршия.

Толкова за “равенството” между патриарсите…

И тъй, виждаме как по съображения, които на пръв поглед нямат нищо общо с Есхатологията, двата най-мощни политически полюса на планетата работят в синхрон за (пре)връщането на Йерусалим в духовна и цивилизационна столица на човечеството.

Когато това стане, човешкия род ще бъде една крачка по-близо до случването на събитията, за които говорят светите апостоли Павел и Йоан Богослов в добре известните си и достатъчно подробно изтълкувани текстове.

Ще се запитате какво отношение има всичко това към самите нас. Ами

има пряко отношение

Осъзнаването, осмислянето и формулирането на правилните изводи от случващото се ще ни помогнат да разберем ние в кое русло и в чие лоно стоим - на действително традиционното, светоотеческо Християнство с неговите два исторически центъра - Рим, утвърдил се още в епохата на гоненията, и Константинопол - получил статута си на Вселенските събори, или новото, очевидно апостасийно и есхатологично направление, силещо се да преобърне из основи хилядолетния църковен ред и Предание, за да отвори пътя на онзи, който “се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня”.

“Радвай се, Свети Сионе - Майко на Църквите и обител на Бога!”

Поучително обяснение към снимката:

Американският архиепископ даде на президента кръст и го нарече "Втори Константин", а Тръмп никога не е втори. Той е винаги първи. Патриарх Теофил надцака архиепископа и направи президента не просто рицар, а Велик рицар на Ордена на кръстоносците на Светия Гроб Господен. И то с Грамота на Патриаршията на Светия и Свещен Град Йерусалим, а не на някой, който сега е нищо за представите на обитателя на овалния кабинет. Макар Йерусалимският патриарх да е носител на ордени на Израел, на Руската Федерация и на Московската Патриаршия, той не е правил Путин "Велик кръстоносец" и в духа на Анкоридж сега Доналд е доминиращ знаково над Владимир.

В допълнение, след визитата на Вселенския патриарх в Белия дом, по-късно той бе представен на Ердоган от Великия кръстоносец като "представител на Гръцката църква", който "иска някакво духовно училище", докато патриарх Теофил покани президента през 2030-та година (на практика след края на неговия мандат) по повод 2000 години от Господнето Кръщение да посети Хашемитското кралство Йордания на р. Йордан за откриване на Православен университет.