Александър Йорданов, евродепутат от СДС

Животът досега ми даде уникалната възможност да се срещна с много и различни хора. Да си съставя мнение за тях, за тяхната работа и професионализъм, за моралния им облик. За сините кандидати за кметове мога да съдя и лично, и косвено. Като видя, че един град е променен положително, че центърът му е обновен, че основните площади, булеварди и улици са реновирани, прокарани са нови пътни артерии, издигнати са нови училищни сгради и детски градини, а цветни лехи и детски площадки допълват европейския му вид, не мога да си кривя душата. Промяната е видима и е за доброто на хората.  Като по правило в оправените градове и села на България са управлявали кметове от Европейската народна партия, т.е. синият спектър на българската политическа сцена.

Добра дума заслужават и районните кметове. Това са черноработниците на големите общини. Именно тяхната работа гражданите гледат строго, под вежди. И много често именно те отнасят, макар и незаслужено, недоволството от едно или друго решение на Общинския съвет. Но без тях не може. Те са тези, които реализират конкретно общинската политика. 

Ако живеех в центъра на София, в неделя на балотажа в район „Средец”, бих гласувал за Любомир Ковачев. Той е кандидатът на СДС, но разчитам, че ще бъде подкрепен от всички софиянци, които го познават и уважават. И не само защото Любо е от стар и славен възрожденски род. Дядо му по бащина линия е бил горянин, т.е. защитник на България. В рода му има и висши офицери служили на отечеството ни Царство България.  

Любомир Ковачев е неразривно свързан със стария градски център. Той е един от разпознаваемите десни хора в него. И което не е без значение: той никога не изневери на СДС. Не беше от тези, които се качваха на борда, когато плувахме във властта уверено, а когато корабът ни „потъваше”, се разбягваха като мишки. Той не беше кандидат за всеки пост и няма зад гърба си олигархично покритие и прикритие. Не участва в нови партийни проекти и комбинации. Не са полакоми за постове, за привилегии. Остана лоялен на синята идея и е голям работяга. Като такъв го познавам. Вечно търчи по задачи. Когато подготвях издаването на един уникален представителен алманах-албум на район „Средец” получих от г-н Ковачев, като заместник кмет на района, пълно съдействие.  Получих и подкрепата на досегашния районен кмет г-жа Мария Ачкова от ДСБ. Това бе период, в който в района се извършваха огромни по обем строително-ремонтни дейности, а аз исках да видя по-бързо крайния резултат, за да го фиксирам за бъдните поколения в едно издание с показателното заглавие: „Район „Средец” – вчера и днес”. Сега район „Средец” може да се гордее с променения си и наистина ярък европейски облик. Безспорен е приносът за това на кмета на столицата г-жа Йорданка Фандъкова и на нейния екип. Но и г-жа Ачкова, както и г-н Ковачев, имат своя принос. Затова СДС постъпи правилно като издигна Любо за кмет на района. Защо ДСБ се отказа от г-жа Ачкова, не знам. Но мисля, че сгрешиха. 

Всички знаят, че при истинските седесари няма надменност и префъцуненост, характерно за някои псевдоинтелектуални градски среди. Няма вманиачаване, което да ги води към задкулисни сценарии. Всичко се върши открито, пред хората. И се носи отговорност. Любо Ковачев е на ти с хората, живеещи в този район на София. Всички го познават. Но не от телевизионния екран, а от живия контакт с него. Той знае и може да решава конкретни проблеми. „Големите” въпроси ги оставя на онези политици, които ката ден ни губят телевизионното време. 

В интервю той споделя: „на кандидатирането си не гледам като на авантюра, не  като на ново житейско начало, а като продължение на вече започната работа”.  И пояснява най-важното за един районен кмет, а именно: „За да бъде ефективен в работата си, той трябва да комуникира ефективно с администрацията на голяма Столична община и със Столичния общински съвет. Да предлага и защитава най-добрите решения за района в синхрон с решенията относно целия град.”  

Обръщам внимание на тези му думи, защото в предизборното си говорене някои кандидат кметове съчиняват всякакви фантасмагорични обещания. И забравят,  че решенията се вземат от мнозинството в Общинския съвет. А след първия тур на изборите е ясно, че в Столична община мнозинството ще се формира около коалиционните партньори ГЕРБ и СДС. Всичко друго би било ритуално столично самоубийство. И за един районен кмет би било глупаво да се конфронтира  с общинското мнозинство. Тогава той просто нищо не може да постигне за своя район.  Не случайно ние, българите, имаме ценната поговорка: „Насила хубост не става”.  

България има нужда от управленци професионалисти, от личности, които знаят и могат. И тежат на мястото си, а не го използват като трамплин за неизвестно какви лични планове. Това трябва да бъдат хора, за които казаната дума и обещаното, е закон. Такъв човек е Любомир Ковачев. Ако живеех в центъра на София, в район „Средец”, бих гласувал за него с чиста съвест. И не само защото, както подчертах,  сме от една и съща политическа сила. А защото знам, че той работи не с амбиция за лична кариера, а за добруването на гражданите. Това явно при него е потомствена черта, защото е факт, че тя е от най-дефицитните в днешния ни политически живот. И когато я срещнем в някой днешен политик и общественик, мисля, че трябва да го подкрепим.

Не живея и там, където някога все още можеше да се диша витошки въздух  - район „Витоша”. Днес  дори и това е проблем. Като съсипаните от безброй строителства вътрешно квартални улици. Но през последните няколко години жителите на Драгалевци и Симеоново, на Бояна и Княжево, на Малинова долина, Владая и Мърчаево,  случиха на кмет. Това е несъмнено Теодор Петков.

 И той е от първите седесари. И той е работяга: сутрин с изгрев слънце пристига в кметството, а си отива по блеснала месечина. За качествата му на кмет е показателен факта, че колкото пъти съм разговарял с живущи в този район, всеки път съм чувал добри отзиви за него. И промяната към добро в този столичен район е вече видима. Вече не впечатляват само богаташките жилищни струпеняци, но и основно ремонтираните и санирани училища и детски градини, оправените улици и тротоари, видима е грижата за района на добрия стопанин. А и организацията на работата на районната администрация заслужава похвала.  А добрият кмет си личи по това как работят подчинените му.  Препоръчвам на живущите  в район „Витоша” в неделя да гласуват за синия кмет Теодор Петков. И не се делете, ако обичате на „такива демократи” и на „онакива демократи”.  Просто гласувайте за успеха на района, в който живеете.  И без експерименти.  Защото много често там, където се отхвърля очевидното добро, се настанява неочакваното зло.  

Ако живеех в центъра на Пловдив без и минута да се замислям бих  подкрепил младият кмет на район „Централен” Георги  Стаменов за нов мандат. Няма пловдивчанин, който да не го познава. Семеен е и баща на две деца. А центъра на Пловдив си заслужава да бъде посетен от всеки българин. За да се убеди, че има управленци в България, които знаят и могат. Стаменов не е от моята партия, т.е. не от СДС. Той е от ПП ГЕРБ. Но съветът ми към всички демократи в Пловдив е да го подкрепят. Тук влагам и малко личен момент. Защото кметът на район „Централен” съдейства за успешното представяне на книгата ми „Патриотични уроци”, която предизвика голям интерес в града под тепетата. Спомням си тази вечер не само заради присъствието на г-н Стаменов, за което му благодаря. Спомням си я, защото тогава в залата на Регионалния исторически музей се изтърсиха някакви комунета и дори изпаднали путинисти. Бяха решили да провокират и развалят хубавата вечер. Не успяха. Запуших им устите. Същински „копейкиновци” бяха, нещо като последователи на сектата на кандидата сега за кмет на Варна от една партия, която крайно непочтено е узурпирала за име святата за всеки българин дума възраждане. Като казвам, че им заших езиците на моите зложелатели, имам предвид, че те се смълчаха, заслушаха се и дори е възможно да се вдянали нещо от думите ми. Защото в тази ми книга „преподавам” непреподадените от българската образователна система патриотични уроци, които накратко се свеждат до това, че трябва да бъдем българофили, а не русофили. Защото всичко велико в историята ни е българофилско, а не русофилско.  За мен бе важно, че кметът на район „Централен” Георги Стаменов подкрепи това мое послание.  

Инициативен,  близък до хората, решителен и желаещ силно успеха на своя град, Стаменов, както казват за него пловдивчани, сам „вдигна много високо летвата, но сме сигурни,че ще я надскочи в следващия си мандат”. А той може да започне още от понеделник, ако жителите на този пловдивски район отново потвърдят своя вот даден за него миналата неделя.  А и още граждани,сигурен съм, ще го подкрепят. На първо място това ще сторят членовете и симпатизантите на ГЕРБ и СДС, но същото трябва да сторят и всички останали, които като тях се самоопределят като демократи. Нека и у нас да бъде като в старата Европа. Там демократ демократа подкрепя.  И затова си струва да припомня, че в Европейския парламент депутатите на ГЕРБ, СДС и Демократична България са в една парламентарна група, тази на Европейската народна партия. Но нима има логика там да сме заедно, а в Пловдив да сме разделени!?  Затова и призовавам пловдивчани да гласуват Георги Стаменов за кмет на район „Централен”.