Мохамед Халаф, ahtezimedii.com*

Политическите и интелектуални елити в арабския свят и Близкия изток са шокирани от тенденцията на политизиране в американските медии, които пишат за проблемите в региона. Особено темите, които са свързани с тероризъм, религиозни и етнически конфликти, революции и местни режими.

Те продължават да се учудват, когато  гледат репортажи в американските ТВ канали или четат медиите във Вашингтон и Ню Йорк, особено тези медии, които винаги са били считани за обективни и професионални, а не политизирани или контролирани от правителството или имащи външно финансиране от чужди държави и организации. Този утопичен възглед за американската преса започна да се променя, особено при управлението на президента Барак Обама и след „арабската пролет“, когато тези медии категорично застанаха на страната на две опасни сили в Близкия изток: режима на аятоласите в Иран и сунитските „Мюсюлмански братя“. Как стана възможно това?

Американските медии и Студената война

След Втората световна война и по време на Студената война, американската преса се отличава с балансирано отношение към либерали и консерватори, особено когато става дума за американската национална сигурност и отбрана. Въпреки това, по време на войната във Виетнам, медиите започнаха да стават по-леви, тъй като все повече сродни организации мобилизираха обществеността срещу войната. Нещо повече, те станаха част от по-широкото ляво движение против войната, известно като „групи за мир“.

Това течение обаче, както се вижда в историята на възникването му, е марксистко и радикално прогресивно ляво. Бивши служители на КГБ разкриват, че последователите му са имали тесни контакти с руското разузнаване. Това повдига историческия въпрос – движила ли е Москва тези групи по време на Студената война и опитвала ли се е по този начин да повлияе на политиките и редакционната линия в някои американски медии? Оказва се, че голяма част от използваните материали са били в полза на съветския дневен ред и против интересите на американската национална сигурност. До такова заключение са стигнали не само бившите служители на съветския държавен апарат и „Варшавския договор“, но и дисидентите от тези режими. Изводът им е, че проникването или влиянието върху медиите на противника е била съществена част от стратегията за пропаганда и тук възниква въпросът кой е наследил това влияние след падането на Съветския съюз.

Процесите през 90-те години

След края на Студената война и изчезването на „по-голямата заплаха“, мрежите, които „защитават мира и отхвърлят войната“, изведнъж изчезват. Тези мрежи бяха печеливша индустрия на някои кръгове в Съединените щати. Те са принудени да търсят външни сили и покровители, които да ги финансират и „защитят“ от Америка. Намериха ги в лицето на Иран и „Мюсюлманските братя“.

От средата на 90-те години в американските медии започваме да виждаме по-меко отношение към иранския режим и „Мюсюлманските братя“, въпреки кризата със заложниците в Техеран и Ливан през осемдесетте, битките в Могадишу през 1991 г., първата атака срещу кулите на Ню Йорк през 1993 г. и терористичните такива срещу посолствата на САЩ в Африка през 1998 г. New York Times и Washington Post омаловажиха значението на призивите за война и агресивната реторика на ислямистите, в основата на която стоеше Осама бин Ладен през 1996г. и 1998 г.

Успоредно с това, американският журналистически елит рядко се фокусира върху ставащото с иранския народ, който беше малтретиран от тайните служби на режима на аятоласите. Парадоксът е в пресечната точка на идеите, позиции и посланията между радикалните сили в Близкия изток и радикалните леви мрежи в САЩ и Европа, които определят политическия дневен ред в западните и американските медии. Различни журналистически изследвания доказват, че има връзка между радикалните леви и „Мюсюлмански братя”, както и с Иран. Вече не е тайна, че тези среди имат силни позиции в РR агенциите, медиите и голяма част от организациите на гражданското общество, както и либералните леви академични общности в американските и европейските партии и институции.    

В този контекст припомням, че когато администрацията на Джордж У. Буш започна своята война срещу тероризма след атаките на 11-ти септември, американските медии застанаха зад кампанията за сваляне на талибаните и рядко критикуваха Белия дом за  начина и целите на инвазията в Афганистан. Но когато Буш обяви „оста на злото“ и вмъкна Иран в него, а след това, когато обяви, че „Ал Кайда“, „Хамас“ и „Хизбула“ вече  са в списъците на тероризма, веднага либералната и лявата част на американските медии започнаха да отразяват положително Иран и “Мюсюлмански братя”.

Американският анализатор и специалист по Близкия изток с консервативни убеждения Уалид Фарес – който е работил за републиканските президентски кампании на Мит Ромни през 2012 г. и Доналд Тръмп през 2016 г., както и като коментатор на Fox News и NBC News по темите за тероризма и Близкия изток – каза, че „американските мейнстрийм медии се мобилизираха в защита на “Мюсюлмански братя” и Иран, след като  администрацията на Буш нареди на американската армия да започне военна операция в Ирак. Тези средства за масова информация побързаха да атакуват тогавашния президент и подеха остра кампания срещу американската намеса в двете страни.  Целта беше да настроят и предизвикат обикновените американци срещу тази политика и да предизвикат протести с искания за напускане  на региона. CNN се съсредоточи върху грешните практики на американските сили в двете страни, а Washington Post, New York Times и Los Angeles Times публикуваха статии, критикуващи политиката на САЩ в региона. Дори общественото радио NPR последва същата редакционна линия.

(следва продължение)

*Настоящият текст на Мохамед Халаф ще може да прочетете в две части, втората от които ще бъде публикувана този четвъртък. В нея авторът ще анализира редакционната политика на основни леви медии от САЩ спрямо Иран и „Мюсюлмански братя“ по времето на Барак Обама, Доналд Тръмп и в началото на мандата на Джо Байдън.