Русия е изстреляла касетъчни боеприпаси по украинската енергийна система при масираната си атака на 28 ноември. 

За това алармира краинският президент Володимир Зеленски, който определя атаката срещи енергийни съоръжения в Украйна като "подла ескалация" от страна на Москва, предаде АФП.

Касетъчните боеприпаси могат да бъдат хвърляни от самолети или изстрелвани от артилерия и ракети, като се взривяват във въздуха и разпръскват бомбички на голяма площ. Експерти твърдят, че и Киев, и Москва са ги използвали в почти тригодишната война.

"В няколко региона бяха регистрирани удари с касетъчни боеприпаси, които бяха насочени към гражданската инфраструктура", заяви Зеленски в социалните мрежи.

Обстрелът, при който Украйна свали 79 ракети и 35 безпилотни летателни апарата, остави над един милион украинци без електричество при минусови температури.

"Това е много подла ескалация на руската терористична тактика", заяви Зеленски.

Касетъчните боеприпаси са убили или ранили над 1000 души в Украйна, откакто Русия започна войната си през февруари 2022 г., заяви Коалицията за касетъчни боеприпаси (CMC) в годишния си доклад през септември.

Те също така представляват дългосрочен риск, тъй като много от тях не успяват да се взривят при удар, като на практика действат като противопехотни мини, които могат да избухнат години по-късно, отбеляза CMC.

Нито Русия, нито Украйна са сред 112-те държави, които са страни по Конвенцията за касетъчните боеприпаси от 2008 г., която забранява използването, трансфера, производството и съхранението на касетъчни бомби.

Съединените щати, които също не са страна по договора, се съгласиха да прехвърлят касетъчни боеприпаси на Киев през юли 2023 г. - ход, който беше критикуван дори от съюзниците на двете страни, пише БГНЕС.