Георги Атанасов:

То мълчах, мълчах и... Ето го:

СРАМЕН РЕКОРД

Тази сутрин научих, че "изненадващо" председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов е получил 17-тата си награда "Александър Вутимски". И това само за 11 години, откакто е начело на съюза.

Скоро се зарадвах за Камелия Кондова. Сега ми е смешно. 

Обяснявам: Аз не се боря за награди и не завиждам. 

Възмутен съм.

Христо Стоянов:

Навремето връчих наградата "Поцинкован ибрик" на СБП. И понеже не мога да членувам в организация, носител на подобна награда, напуснах. Казах им го от трибуната на едно тяхно сборище и си оставих картата. Оказа се, че не съм сбъркал. А относно Боянчо – толкова може. Такива като него се легитимират като писатели с членство в съюз, с ръководна длъжност в съюз, но никога с текстове... А по Льобон те поддържат едно ниво на тълпа в СБП – а тълпата приема образа на най-ниско интелигентния от нея... Познай какво представлява СБП, имайки във/из/на/пред/вид неговия Председател... 

Mineva Dora:

Клетият Вутимски – немил-недраг, болен, без покрив над главата си, безумно талантлив, неиздал приживе нито една своя стихосбирка - и несменяемият председател на СПБ... Оксиморонът явно е любима фигура на писателското обединение.

Георги Николов:

Някога Ботев бе възкликнал, макар и по друг повод: "Но стига ми тая награда..." Колко непрактично звучат тези думи днес (без да визирам конкретно някого и нещо) за трескавите колекционери на духовни отличия. Особено когато са подплатени с парички, парички, парички...

Лена Бахчеванова:

В днешни времена е гордост да не си носител на наградите ИМ.

Rada Dobriyanova:

Драги колеги, между вас, и приятели, аз не обичам по начало състезанията, ако човек не е спортист. Особено не ги обичам в литературата. Но, когато пишещ човек получи отличие, редно е да поздравиш, а ако не ти допада, да замълчиш. И да, писателят не хули, а подбира изразните си средства. СБП е създаден от Вазов, това е организация в движение, ако имате предложения за по-добра структура и развитие на Съюза, защото не я споделите и предложите просто? Аз лично харесвам поезията на Боян Ангелов, дори ако изключим административната му позиция в момента и се радвам на този негов успех. Но, също така мисля, че всеки пишещ брат има място във въображаемата леха на звездите. Читателите там ще го подредят.Те, единствени.

Христо Стоянов:

Rada Dobriyanova, Иван Цанев не публикува нито едно свое стихотворение и на Малина, докато бе в. "Пламък"... МОРАЛ. А Боян...

PS Rada Dobriyanova, апропо, тази година отказах награда "Варна". Не боли...

Petrana Dimitrova:

Тъжно и жалко!

Kiril Kirilov:

Преди дни най-чистосърдечно му честитих рождения ден! За наградата не съм знаел...

Mineva Dora:

Rada Dobriyanova, наградите са инстанция на утвърждаване за творците (достатъчно е да погледнете който и да е учебник по социология на литературата, там това е обяснено доста подробно). От какво утвърждаване има нужда председателят на един творчески съюз, та чак и от честитки?

Кънчо Кожухаров:

Г-жо Добриянова, надявам се, че ще приемете няколко забележки. Не е вярно, че СБП е създаден от Иван Вазов. Вазов просто се е съгласил да го направят почетен председател на първия СБП. Освен това се опасявам, че вашето заявление, че харесвате поезията на Боян Ангелов независимо от административния пост, който той заема, е от същата мисловна ниша като Левчевото "Другарю Живков, не можете да ми забраните да ви обичам!" За капак то е отправено към недостоен човек. Ако г-н Боян Ангелов имаше някакво достойнство, още щом беше избран за председател на Сдружение "Съюз на българските писатели", щеше да обяви, че докато е председател, отказва да приема каквито и да било литературни награди. Той обаче е безмерно славолюбив и самовлюбен и с радост оставя литературните мушмороци от Управителния съвет на СБП да му измислят и уреждат все нови и нови награди. Мисля, че с него СБП се вмириса като пословичната риба – от главата.