Поетът Борис Христов е носителят на Вазовата награда

Поетът Борис Христов е носител на Вазовата награда за цялостно творчество тази година, съобщи БТА.

По повод 170-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература, издателство "Рива" събира лириката на Иван Вазов в антология, отделена за първи път от социалната и патриотичната му поезия. Съставителството е на Борис Христов. Книгата съдържа 150 стихотворения, някои от които рядко срещани в многобройните издания, предлагани до днес, и малко познати на съвременния читател.

Община Сопот ще посрещне 170-тата годишнина от рождението на Вазов с тържества и инициативи в ограничен мащаб, които ще се случат при спазване на най-строги противоепидемични мерки. Това не бива да пречи на разбирането, което носим за Вазов в сърцата си, не бива да омаловажава нито значението, нито завета му, Казват организаторите.

Борис Христов - поет, белетрист и сценарист, е роден на 14 август 1945 г. в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, после българска филология във Великотърновския университет (1970). Прави общ дебют с още двама творци в сборника "Трима млади поети" (1975), а самостоятелен дебют - с "Вечерен тромпет" (1977). Носител е на Голямата литературна награда на СУ "Св. Климент Охридски" (2000). През 2010 г. в писмо до Министерския съвет обяснява, че отказва да получи присъдения му вече орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен.

Автор е на книгите със стихове: "Вечерен тромпет" (1977, 79) и "Честен кръст" (1982), на романа "Бащата на яйцето" (1987) и на повестите "Сляпото куче", "Долината на обувките" и "Смъртни петна" (1990); на книгите с тристишия "Думи и графити" (1987), "Думи върху други думи" (1994), "Черни букви върху черен лист" (1997); на митографиите "Каменна книга" (2006), "Книга на мълчанието" (2008), "Книга от заглавия" (2008), "Камък и слово" (2015), на "Спомени за хора, камъни и риби" и "Стълп от прах. Избрано" (2015).

Борис Христов е съставител на антологиите "Българска лирика", "Българска народна лирика" (1994), "Български разкази", "Народни устни писмена" (1995), "От изгрев солнце до заник" (1997) и на смятания за мистификация през XIX век епос на българо-мохамеданите от Западните Родопи, "Веда Словена" (1997).

Негови творби се изучават в часовете по литература на 12 клас в българските училища. 

Спокоен пристан на Борис Христов през последните години е село Лещен - далече от светски живот и близо до Природата.