Шефан Ошват, Дойче веле

Виктор Орбан добре познава своите съмишленици от Европейската народна партия (EНП). Той ги смята за "полезни идиоти" и слабаци. И в някои случаи дори има право. Противник на унгарския популист е Манфред Вебер, който не се отличи с особена решителност.

Председателят на парламентарната фракция на ЕНП, който иска да стане председател на Еврокомисията, на няколко пъти очертаваше "червени линии", отвъд които не бивало да се преминава. Орбан обаче изобщо не се съобразяваше с тях. Въпреки това санкции от страна на ЕНП така и не последваха. А това не е добра стратегия срещу един популист, който реагира само на категорични действия. На практика се оказа така, че Орбан задаваше стъпките, а ръководството на ЕНП се оставяше да бъде водено и лъгано.

Манфред Вебер се нуждае от гласовете на унгарските депутати, за да бъде избран за председателя на ЕК. Орбан знае това и ласкае Вебер. А у дома оставя медиите да водят крайно безвкусна кампания срещу Жан-Клод Юнкер и Еврокомисията.

Все нови образи на врага

Това всъщност не е ново. Тактиката на унгарския популизъм винаги е била да създава постоянен режим на предизборна борба, в хода на която се фабрикуват все нови образи на врага. Перфектната изкупителна жертва е мултимилиардерът Сорос, който бил дърпал конците в Брюксел, за да подсили миграцията, както тръби от четири години унгарската пропаганда.

Досега критиките срещу Орбан потъваха в хор от гласове, апелиращ за единство в редиците на ЕНП. "Ние ще уредим този въпрос помежду си - така по-добре ще можем да му въздействаме!", гласеше мантрата в продължение на години. В същото време консерваторите с удоволствие сочеха с пръст към политическата конкуренция: "Ами социалдемократите? Защо държите в редиците си съмнителни личности като Понта или Драгня?".

По този начин ЕНП се опитваше да пренасочи стрелите на критиката към социалдемократите. Нещо повече – видни политици от ЕНП като Жозеф Дол и Манфред Вебер дори активно участваха в предизборната кампания на Орбан през миналата година, макар че още тогава по улиците на Унгария висяха плакати с надпис: "Да спрем Брюксел", а Орбан вече воюваше активно срещу Централноевропейски университет.

По радиото се излъчваха клеветнически реклами, разпращаха се пропагандни писма до всяко унгарско семейство, финансирани с парите на европейските данъкоплатци. Олигарсите на Орбан забогатяха именно благодарение на европейските средства. Неговият зет си напълни джобовете по същия начин, макар че срещу него има дебело досие в Европейската служба за борба срещу корупцията (ОЛАФ).

А хора като Дол и Вебер станаха съучастници на Орбан. Люксембургският депутат в ЕНП Франк Енгел казва, че Орбан е създал крайно дясна, корумпирана и антилиберална система. Франк Енгел отдавна пита какво търси още Орбан в редиците на ЕНП? И е прав, но остава нечут.

Време е да си тръгне Орбан, а с него и други

Фактът, че дузина партии - членки на ЕНП, написаха писма до председателя Дол, в които призовават за изключването на Унгария от фракцията, показва, че на тях им е дошло до гуша от Орбан и неговите хора. Писмата обаче могат да се разглеждат и като вот на недоверие към Дол и Вебер, които дълго покровителстваха унгарския премиер популист.

Те са онези "полезни идиоти", които оставиха Орбан да си действа на воля и да се превърне в сериозна опасност за Европа. Времето на Орбан в ЕНП изтече. Заедно с него обаче трябва да си тръгнат и Вебер, и Дол. Само така ЕНП може да си възвърне доверието. А те двамата имат възможност да окажат истинска услуга на Европа.