Полигонът "Змеево" може да стане място за изпитания на дронове

Програмата на НАТО – ДИАНА, програмата на ЕС – СЕЙФ, и екосистемата за отбранителни и цивилни продукти на България са част от възможностите за развитие на иновациите

През седмицата ключови лаборатории се обединиха, подсилвайки капацитета на развойната дейност, съобщи Българското национално радио.

Преди близо 23 години полигонът "Змеево" стана известен като лобното място на едни от най-модерните за времето си комплекси. Заради нуждата от превъоръжаване, там бяха нарязани ракетните комплекси СС-23, "Скъд" и "Фрог".

А унищожаването на ракетите беше посрещнато със страх от местното население - не заради загубата на способности за армията, а заради страха от замърсяване.

23 години по-късно военният полигон може да стане място за изпитания на дронове. Това каза полковник Владислав Шекеров. Временно управляващият Института по отбрана обяснява, че "Змеево" е мястото, където технологиите и иновациите ще намерят своята пресечна точка.

"Имаме идея заедно с Центъра за иновации в отбраната и Центъра за върхови постижения в Казанлък да създадем лаборатория на полигона "Змеево", в която ще може да се тестват както безпилотни системи, така и системи за борба с безпилотните системи. Към момента няма център в Европа или в НАТО, който може да извърши пълно тестване на тези продукти".

Подобни места са нужни, обясняват от Министерството на иновациите и растежа. И затова преди дни София Тех Парк, Институтът по отбрана, Институтът GATE, Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и Сдружението за научноизследователска и развойна дейност подписаха споразумение за научно-технологично сътрудничество и иновации в областта на сигурността и отбраната. И досега съществуващите възможности са давали резултати.

През 2023 година българска фирма успя да спечели с идеята си военния фонд за иновации на НАТО - ДИАНА. Но за трите години - от 150-те фирми, пробвали се да намерят финансиране от НАТО за продуктите си с възможна двойна употреба, бройката не е мръднала от тази една единствена спечелила финансиране фирма.

Служебният заместник-министър на иновациите и растежа Борислав Банков отбеляза екосистемния подход, който ще предоставя на предприемачите и иноваторите експертиза от различни технологични области – автономни системи, изкуствен интелект, микро- и наноелементи и др., за да има повече фирми, които да получават финансиране по ДИАНА. 

Отвъд обяснението за екосистемния подход засега няма яснота какви са следващите стъпки. Но и от академичните среди са обнадеждени. Професорът във Факултета по математика и информатика и директор на институт GATE Силвия Илиева обясни: "Вярваме наистина, че България има нужда от повече такива институции, които са със сърце на стартъп и подпомагат цялата екосистема". 

В "София тех парк" продължава процедурата по обявеното от миналата година намерение за пазарно проучване за български разработки на дронове. Пазарното проучване за дроновете беше обявено като част от инициативата за българския принос в европейската политика за сигурност и отбрана.

Институтът по отбрана, армията и създаденият миналата година Център за иновации в отбраната обединиха усилия си за пазарното проучване. А придобиването на дронове и андирон системи са част от деветте проекта, по които България получи европейско финансиране.

По заема, наречен СЕЙФ, сраната ни ще закупи техника за 3,2 милиарда евро до 2030 г., като гратисният период за плащанията е 10 години.

Подобни условия, но за Полша, скараха президента-националист Карол Навроцки и правителството на Доналд Туск. Навроцки предложи алтернативни източници на финансиране след разговори с Централната банка. И наложи вето на механизма за разпределяне на парите по СЕЙФ с аргумента, че страната ще плати двойно на заема за 45-годишния период на усвояването му.

И заради опасенията, че Брюксел може да спре изплащането на средствата произволно чрез прилагане на правила за условност, което е в разрез със суверенитета на Полша. Правителството на Туск все пак одобри резолюция, която му позволи да харчи част от парите за проекти за СЕЙФ заради сложната геополитическа ситуация. 

В България има единодушие за ползването на програмата СЕЙФ, припомня служебният зам.-министър на отбраната Златин Кръстев и не споделя притесненията от евентуални проблеми като в Полша.