Русмир Смайлходзич, АФП

Предсрочните президентски избори в сръбския ентитет Република Сръбска в Босна и Херцеговина сигнализират края на откритото политическо лидерство на Милорад Додик – популист, който редовно заплашваше да се отдели от БиХ.

Някога считан за умерен от западните дипломати, Додик беше принуден да напусне поста си заради напрегнатите си отношения с международния пратеник, натоварен с поддържането на мирния договор, който държи страната обединена от войната през 90-те години на миналия век.

Въпреки че това може да е краят на кариерата на Додик в публичната служба, избраният от него заместник е близък съюзник и много наблюдатели виждат оттеглянето на 66-годишния политик по-скоро като политическа маневра, отколкото като пенсиониране.

Ето основните стъпки, които доведоха до гласуването на 23 ноември.

От края на войната през 1992-1995 г. БиХ е разделена на сръбска и бошняшко-хърватска единица, свързани чрез централни институции.

Реформите, насочени към укрепване на централната държава, често бяха налагани от върховен представител – международно назначение, на което бяха предоставени широки правомощия за поддържане на Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на конфликта преди 30 години.

Бошняците, или босненските мюсюлмани, последователно се застъпваха за по-силна централна държава, докато босненските сърби, които живеят предимно в Република Сръбска (РС), се противопоставяха на прехвърлянето на властта от единиците.

Когато бившият германски министър на земеделието Кристиан Шмидт пристигна, за да стане върховен представител през 2021 г., Додик веднага го обвини, че е „нелегитимен“.

Додик твърдеше, че Шмидт не е получил необходимото одобрение от Съвета за сигурност на ООН поради ветото на Русия и Китай.

Шмидт обаче не се обезкуражи и заяви намерението си да използва всички „политически инструменти“ на свое разположение, за да превърне БиХ в по-функционална държава, свързана с Европейския съюз.

Додик, който има тесни връзки с Кремъл, описа действията на Шмидт като пряко предизвикателство към Република Сръбска и го нарече „турист без власт“.

Срещу съпротивата на Додик, Шмидт, няколко месеца след назначаването си, каза пред Съвета за сигурност, че Босна е изправена пред „най-голямата екзистенциална заплаха от следвоенния период“.

През април 2022 г. Шмидт суспендира закон, който би позволил на сръбската единица да конфискува държавни активи на територията си, която обхваща повече от половината от страната.

Повече от година по-късно той предприе действия за отмяна на закони, приети от парламента на Република Сръбска, които позволяваха на ентитета да игнорира решенията на неговата служба и тези на Конституционния съд на Босна.

Върховният представител обяви за наказуемо престъпление игнорирането на неговите решения; нарушителите можеха да бъдат осъдени на затвор до пет години и да им бъде забранено да заемат публични длъжности.

За игнориране на тези решения Додик беше обвинен през август 2023 г. След дълъг съдебен процес, който според него имаше за цел „да го елиминира от политическата арена“, през февруари той беше осъден на една година затвор и му беше забранено да заема публична длъжност в продължение на шест години.

Политическата криза ескалира, след като Додик осъди решението, а правителството му отговори с нови закони, които отхвърляха авторитета на централната съдебна система и полицията на БиХ.

Въпреки че прокуратурата поиска ареста му по обвинение в потенциално подбуждане към бунт, никоя полицейска сила не се осмели да го арестува от страх да не предизвика по-широк конфликт.

Съдът потвърди присъдата му при обжалване, но Додик успя да превърне наказанието си в глоба – политическата му забрана остана в сила.

66-годишният политик първоначално се противопостави, като обяви серия от референдуми – включително един за потенциалното отделяне на ентитета от Босна и Херцеговина.

„Нямам намерение да напускам“, заяви той, като посочи, че ще блокира всяко гласуване за негов заместник. Страховете от ескалация нараснаха.

В края на септември обаче той промени курса си. Парламентът на Република Сръбска се съгласи на предсрочни избори, отмени спорните закони, които бяха предизвикали кризата, а Додик се оттегли в полза на временен президент.

Десет дни по-късно САЩ отмениха санкциите срещу Додик и неговите съратници, наложени през 2017 г. заради сепаратистката му политика.

Историкът и дипломатът Слободан Соя смята, че е ясно, че Додик „се е предал, за да бъдат отменени санкциите“, като е останал начело на партията и е запазил „абсолютното си господство над територията на Република Сръбска“.

От края на войната Вашингтон продължава да се фокусира върху запазването на Дейтънското споразумение и поддържането на мира на Балканите, каза Соя.

„Поведението на Додик застраши и двете, затова трябваше да бъде спрян, но не и отстранен“, заключи той./ БГНЕС