Александър Гьорлах, Дойче веле

Тайван изпадна в политическа криза, подобна на тази в Южна Корея. С блокирани правителство и парламент. Има исторически уроци, които трябва да бъдат научени. 

По-малко от месец след опита за преврат в Южна Корея съседен Тайван също преживява конституционна криза. Общото между двете държави е, че политическата власт е разделена между две партии. В демократичната южна част на Корейския полуостров има консервативен президент от една страна и либерално парламентарно мнозинство от друга. В островната държава Тайван е обратното: президентът и правителството са от либералната Демократична прогресивна партия (ДПП), докато парламентът е доминиран от консервативните националисти от партия Куоминтан (КМТ).

В Тайван кризата се дължи на националистите, които искат да предоговорят правилата за попълване на седемте свободни в момента места за съдии в Конституционния съд. Правителството обяви 7 номинации, които КМТ отказва да приеме, а това парализира работата на съда.

Президентът на Тайван Лай Чинг Те със сигурност няма да злоупотреби с този застой като претекст за обявяване на военно положение - за разлика от временно отстранения президент на Южна Корея Юн Сук Йол, който направи точно това. Но ако Лай не се откаже, Тайван ще бъде изправен пред криза на държавното управление или на демокрацията, подобно на тази в Южна Корея. 

Куоминтан: пропаганда в полза на Пекин в Тайван

Предвид предстоящото встъпване в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ, заплахата от страна на Китай - включително с война, както и опасната ситуация в Тайванския проток и Западнофилипинско море, страната се нуждае от устойчиво и добро ръководство. Точно това е, което националистите от КМТ умишлено осуетяват, казват техните критици.

КМТ е традиционно близка до Пекин и може да си представи „обединение“ с континентален Китай. Все още има националисти, които почитат своя „генералисимус“ Чан Кайшъ. Той е противник на Мао Дзедун в гражданската война в Китай, окончателно го побеждава през 1949 г. и се оттегля на острова, където установява режим на терор. Чанг няма много общи неща с Мао - освен мнението, че остров Тайван е част от Китай. Днес КМТ е същата партия, която поддържа тиранията на Чанг в продължение на почти четири десетилетия.

Въпреки това много малко жители на острова днес споделят мнението на КМТ, че бъдещето на Тайван е в по-голямо сближаване с Китайската народна република. Проучванията показват, че огромното мнозинство от жителите се чувстват тайванци. Ето защо КМТ трябва да се опита да прокара пропекинската си програма с помощта на трикове и уловки. В същото време обаче либералната ДПП в никакъв случай не се радва на несподелена популярност. Партията е критикувана най-вече от младите избиратели и трябва да докаже, че е лява сила, за каквато се представя, в условията на нарастващи наеми и разходи за живот.

Тайван и Южна Корея: някогашни примери за  демокрация

Тук отново се виждат паралели с Южна Корея. И там историята на консерваторите е тясно преплетена с военната диктатура. И двете страни започват да се демократизират в края на 80-те години на миналия век. И в двете страни - Южна Корея и Тайван - преходът към демокрация беше подплатен с продължаващото участие на бившите потисници. И двете страни показват, че тази цена първоначално е позволила ненасилствено демократично пробуждане.

Днес обаче, трийсет и пет години по-късно, става ясно, че тоталитарните актьори, които уж са се трансформирали в демократични политици, не желаят да се откажат от авторитарното си наследство. Те могат да торпилират и дори да обърнат демократичните проекти. Това развитие понастоящем може да се наблюдава в две от демокрациите в Източна Азия. Това има потенциално фатални последици за демократичния свят като цяло. Някога Тайван и Южна Корея бяха смятани за нови модели за подражание - модели, които са толкова спешно необходими с оглед на ледниковия период, засегнал демокрациите от Стария и Новия свят.