Политически шантаж: Орбан взриви ЕС като блокира 90 млрд. евро за Украйна

Европейски лидери реагираха остро срещу Виктор Орбан, след като унгарският премиер отказа да отмени ветото си върху ключово финансиране за Украйна по време на срещата на върха на 19 март. Действията му бяха определени като „груб акт на нелоялност“ и дори „изнудване“.

От години най-близкият партньор на Москва в ЕС блокира инициативи в подкрепа на Киев, включително санкции срещу Русия и финансови пакети. Този път Орбан задържа заем от 90 милиарда евро, който предварително е одобрил, използвайки го като инструмент за натиск в спор за повреден петролопровод през Украйна, ограничил доставките за Унгария и Словакия.

„Няма петрол = няма пари“, написа той в X след срещата, демонстрирайки твърда позиция въпреки натиска от европейските лидери и видеообръщението на украинския президент Володимир Зеленски.

Реакцията в ЕС беше незабавна. Френският президент Еманюел Макрон определи поведението като „безпрецедентно“, а германският канцлер Фридрих Мерц го нарече „груб акт на нелоялност“, предупреждавайки, че това ще остави трайни последици.

Въпреки критиките, Орбан остана непреклонен: „Ако има петрол, ще има пари“, заяви той, подчертавайки, че позицията му не се е променила.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща също осъди действията на Будапеща, заявявайки, че „никой не може да изнудва европейските институции“ и определи поведението като „напълно неприемливо“.

Унгария и Словакия отказаха да подкрепят заключенията на срещата, с което блокираха окончателното решение. Въпросът остава отворен и ще бъде разгледан отново на следващия европейски форум. Според Макрон „няма план Б“, което поставя под въпрос доверието и единството в ЕС.

Политически залог и изборен контекст

Зад конфликта стои продължаващ спор, в който Будапеща и Братислава обвиняват Киев, че забавя ремонта на тръбопровода. От своя страна Зеленски определя обвързването на енергийния въпрос с военната помощ като форма на изнудване.

Опитите на Европейската комисия да разреши кризата чрез техническа намеса бяха отхвърлени от Орбан като „приказка“. По информация на дипломати почти всички лидери в ЕС са определили позицията му като неприемлива, с изключение на Джорджа Мелони, която е демонстрирала известно разбиране заради вътрешнополитическия контекст.

Много от партньорите на Унгария смятат, че блокадата е продиктувана от предстоящи избори. Финландският премиер Петери Орпо заяви, че Орбан използва Украйна като инструмент в кампанията си, въпреки постигнати предварителни договорки.

Натискът на времето

Ситуацията се усложнява от финансовия натиск върху Украйна. Четири години след началото на войната страната е изправена пред сериозен бюджетен дефицит и ще се нуждае от нови средства още в началото на май.

Това означава, че решение за заема трябва да бъде намерено до средата на април. Дипломати предупреждават, че не е сигурно дали Киев ще успее да издържи дотогава без допълнителна подкрепа, което превръща спора в тест за единството и ефективността на ЕС.