Опитите на президента на САЩ Доналд Тръмп да спре войната в Украйна претърпяха неуспех, смята водещият научен сътрудник на Стокхолмския център за изследвания на Източна Европа Фредрик Веслау.

От началото на годината американският лидер поне седем пъти е говорил по телефона с  Владимир Путин, пет пъти е изпращал своя специален пратеник Стив Виткоф на срещи в Москва и дори  организира „пищна среща на върха“ с червен килим в Аляска.

Сега, изглежда, американският президент със закъснение е разбрал, че усилията му не са дали резултат именно заради Путин, пише Веслау в свой материал за Politico.

 На Общото събрание на ООН миналата седмица Тръмп изрази раздразнение, заявявайки, че Русия е „хартиен тигър“, а Украйна е способна да си върне всички територии, завзети от окупаторите.

Остава въпросът дали Тръмп е готов да подкрепи тези необичайно твърди думи с реални действия. Засега опитите му да постигне примирие само отдалечават перспективата за мир, отбелязва експертът. Причината е, че Тръмп по някаква причина изобщо не желае да оказва натиск върху Русия.

„Както случайно беше подслушан по време на разговор с френския президент Еманюел Макрон в Белия дом, Тръмп смята, че Путин иска да сключи сделка именно с него. И макар че не е готов да притисне Путин, ескалацията може би е единственият начин да го постигне“, пише Веслау.

Неведнъж той е заплашвал със санкции срещу Русия, но „заплахите се оказваха празни“. Срокове идваха и си отиваха без последици, а Путин умело подхвърлял на Тръмп „кост“, достатъчно сочна, за да избегне наказание, но без никакво реално съдържание, подчертава авторът.

Сега Тръмп обвързва нови санкции и мита срещу Русия с отказа на Унгария и Словакия да внасят руски газ. Формално това може да укрепи европейската позиция спрямо Русия, но на практика изглежда като отвличане на вниманието, което позволява на Тръмп да не въвежда реални санкции.

Москва, разбира се, е забелязала, че американският лидер всячески избягва реален натиск. Това е именно слабостта, която Кремъл презира, но при това майсторски използва. Въпросът е дали новият „ястребов“ тон на Тръмп няма да остане само празни думи.

Путин, от своя страна, изобщо не е заинтересован от примирие. Той е убеден, че войските му бавно, но сигурно изтощават отбраната на Украйна, а подкрепата за Киев на Запад с времето ще отслабне. Според него Русия в крайна сметка ще постигне целите си на бойното поле, въпреки огромните загуби в хора и техника. А ако се стигне до сделка, колкото повече протака, толкова по-изгодни ще бъдат условията.

„Затова, без да вижда реална перспектива за натиск от страна на САЩ, Путин само засилва войната: от май Русия проведе няколко масирани удара с дронове и ракети по Киев и други украински градове. През последните седмици Москва целенасочено удря „центровете за вземане на решения“, без вече да се интересува дали атаката ще засегне чуждестранни посолства“, заяви Веслау.

Ако Тръмп наистина иска примирие, необходимо е най-накрая да „затегне гайките“ на Русия, като промени сметките в Москва. Путин трябва да разбере, че му е по-изгодно да се съгласи на примирие, отколкото да продължава войната. И именно чрез ескалация Тръмп може да постигне деескалация, смята експертът.

Западът може да направи това, като въведе твърди санкции — на първо място вторични санкции — срещу енергийния износ и сенчестия флот на Русия, както и чрез конфискация на замразените 300 милиарда евро руски активи.

Освен това военната помощ за Украйна трябва да бъде увеличена както количествено, така и качествено. Страната се нуждае от средства за удари навътре в територията на Русия и официално разрешение да ги използва срещу военни цели на нейна територия.

След това, опирайки се на вече свършената работа по гаранциите за сигурност, Европа и САЩ трябва заедно да поемат стратегическата инициатива и да разположат в западна Украйна мисия за въздушно патрулиране — още преди примирието.

Такава мисия трябва да бъде интегрирана в системата за ПВО на Украйна, като помага да се защитава страната от масирани руски атаки с дронове и ракети. Наземните комплекси за ПВО в Полша и Румъния също биха могли да прихващат руски ракети и дронове над Украйна, преди да достигнат въздушното пространство на съюзниците от НАТО. Нарушаването на границите на Полша ясно показва колко необходимо е НАТО да засили възможностите си за противодействие на дронове, ако наистина иска да възпира Русия.

Накрая съюзниците в НАТО трябва да изпратят в Украйна войски в небоеви помощни роли — обучение, разузнаване, логистика, — за да покажат, че са готови да вложат повече сили в този конфликт. Такива мерки биха били силен сигнал към Москва, че САЩ и Европа са готови рязко да увеличат натиска върху Русия — и това може да се окаже достатъчно, за да подтикне Путин към примирие.

Други новини за съюзниците на Украйна
По-рано съобщихме, че Западът е предприел три твърди стъпки в отговор на агресията на Путин. Западът по-конкретно заяви за създаването на „стена от дронове“ за защита на източния фланг на НАТО от руско нахлуване. Това е първата стъпка.

А във Великобритания ситуацията се развива зле според един от експертите. Той разкритикува правителството за липса на наистина важни стъпки за укрепване на отбранителните способности на страната в хибридната война срещу Русия.

faktor.bg