Иван У. К. Клишч*

От февруари насам Европа наруши много от своите табута по отношение на санкциите срещу Русия, като бавно, но успешно повлия за пречупването на руската военна машина. На 8 октомври Европейската комисия прие осмия си пакет от санкции, чийто обхват и навременност изпращат силно послание. То показва, че Европа е единна в противопоставянето си на руската агресивна война.

Но може и трябва да се направи повече, а една от областите, в които липсват мерки, са индивидуалните санкции срещу руските губернатори.

Тези губернатори са висши държавни служители и използват правомощията си, за да дадат възможност за водене на руската война. Те имат стимул да действат като поддръжници, тъй като Кремъл в крайна сметка решава кой да бъде назначен, а губернаторските избори в Русия са фарс.

Досега губернаторите са били от съществено значение за осигуряването живата сила за фронта. Още преди указа за "частична" мобилизация те са пренасочвали регионалните бюджети за окомплектоване на "доброволчески" батальони.

Междувременно руските губернатори действат като координатори между гражданските и военните власти за осъществяване на мобилизацията. Те трябваше да се справят и със социалните последици от указа, като например овладяване на протестите и справяне с нарастващите палежи на държавни сгради.

Видяхме също така как губернаторите разтягат регионалните си бюджети, за да могат да предлагат стимули на доброволците и наборниците да се присъединят към армията или компенсации в случай на смърт или нараняване. Дори от най-бедните региони се очаква да поставят нуждите на своите избиратели на второ място след тези на войната.

Губернаторите са отговорни и за изпращането на тонове "помощи" в окупираните територии. В миналото Русия е използвала такива "конвои с помощи" за пропаганда или като прикритие за доставка на оръжия и доставки до фронтовата линия. Няма гаранция, че тези стоки се доставят на нуждаещото се население, но знаем, че някои от тях са били използвани за изхранване на зле снабдените окупационни войски на Русия.

Накрая, няколко руски губернатори са посетили или организирали делегации в окупираните територии на Украйна. Тези посещения са с пропагандна цел, най-вече за да се привлече вниманието на руската аудитория.

В този смисъл Европейският съюз и другите поддръжници на Украйна трябва сериозно да обмислят разширяване на индивидуалните санкции срещу руските губернатори. Понастоящем само няколко от тях са подложени на международни санкции.

Целта на санкционирането на губернаторите е да се опитаме да ограничим способността им да разпространяват руската пропаганда и да ограничим достъпа им до ресурси. Замразяването на активи би могло да ограничи до голяма степен способността им да действат като канали или пълномощници за парични трансфери, включително за заобикаляне на санкциите.

Санкциите не дават обратен ефект. И вече не може да има очакване, че контактите на ниво губернатори могат да доведат до продуктивни дипломатически канали към Москва.

Такива санкции биха изпратили силно послание, че Европа е единна в спазването на международните норми. Сътрудниците на руския президент Владимир Путин все още носят отговорност за зверствата, извършени от техните войски. Време е това да бъде ясно заявено. /БГНЕС

*Иван У. К. Клишч е научен сътрудник в Естонския институт за външна политика.