Войната в Украйна, чиято първа годишнина вече наближава, непрекъснато променя европейската политика. В резултат на това центърът на европейското лидерство се насочва на изток - най-очевидно към Полша. Полското правителство беше в челните редици на усилията за организиране на коалиция "освободете Леопардите" в рамките на НАТО, което доведе до неотдавнашното увеличаване на западната военна помощ - особено решението на Берлин да предостави своите танкове "Леопард 2" и да даде разрешение на други да направят същото. Полският президент Анджей Дуда и министърът на отбраната Мариан Блашчак поеха водеща роля в набирането на инерция и подкрепа в различни столици за оказване на натиск върху Берлин, като в крайна сметка обявиха, че Полша ще изпрати "Леопарди" в Украйна със или без подписа на Германия. И този натиск от Централна Европа беше важен фактор за решението на Вашингтон да изпрати собствения си танк "Ейбрамс" и да не остави Берлин на мира.

Това несъмнено беше политическа победа за Полша - но коалицията "Леопард 2", която Варшава изгради, се простира отвъд Централна Европа. Тя включва Финландия, Норвегия, Испания, Нидерландия и Дания и има потенциала да промени вътрешната динамика на Европа, измествайки центъра на тежестта на НАТО от френско-германския тандем. Това показва, че Полша,

най-голямата държава от източния фланг

натрупва политически капитал не само сред държавите от "фронтовата линия", но и в целия алианс заради критичната си роля във веригата за доставки, осигуряваща оръжия, боеприпаси и оборудване за Украйна. Независимо от приказките на германския канцлер Олаф Шолц за германското лидерство в Европа, в НАТО Берлин все повече се възприема в най-добрия случай като изоставащ, а в най-лошия - като вреден фактор. За разлика от това, лидерството на Варшава по въпроса за "Леопард" и най-вече способността на Полша да говори не само от името на балтийските държави, но и на Финландия и други опори на западния консенсус също подсказва, че стратегическият център на Европа се премества на изток.

Променящата се вътрешна динамика на континента обаче не е свързана само с политическите игри или изграждането на коалиции в рамките на НАТО - в крайна сметка тя е свързана с твърдата сила и поемането на рискове. И тук отново централноевропейските държави са водещи в преодоляването на щетите, причинени от десетилетията на недостатъчно инвестиране в отбраната, като купуват оръжия, оборудване и боеприпаси с невиждани от Студената война темпове. Закупуването от Полша на 250 танка M1A2 SEPv3, 32 самолета F-35 и 96 бойни хеликоптера Apache от САЩ, в допълнение към мащабната сделка от миналото лято за закупуване на основни бойни танкове, самоходни гаубици и самолети от Южна Корея, говори красноречиво за намерението на страната да се превъоръжи и да разполага с най-боеспособните танкови сили на източния фланг на НАТО.

Междувременно германската армия се бори с нереформирания си и нефункционален процес на снабдяване, докато се опитва - макар и с бързи темпове - да компенсира дългогодишното пренебрегване и структурното неглижиране. И макар че са в по-добро състояние от Бундесвера, армиите на Обединеното кралство и Франция - традиционните ключови играчи в Европа, когато става въпрос за отбрана -

също изпитват затруднения

Британската армия е обременена със старо оборудване и се нуждае от реални инвестиции в модернизация на оборудването и обучението, докато френските въоръжени сили, макар и умели в малки експедиционни кампании, също спешно се нуждаят от модернизация. Както неотдавна отбеляза бившият началник на Генералния щаб на Франция, френската армия "не разполага със средства за война с висока интензивност".

И все пак призивите за европейска "стратегическа автономия" продължават да звучат въпреки ярките доказателства, че без САЩ армиите на континента не разполагат с оборудването, обучението и най-вече с логистичния капацитет, който прави възможно снабдяването на Украйна. В светлината на променящото се разпределение на силите в Европа, подпомагано от САЩ, разговорите за независима европейска армия, способна да проектира значителна мощ, сега звучат като странно ехо от отминала епоха. Превръщането на Полша в ключов играч в определянето на изхода от войната в Украйна

не се дължи само на умелата игра на Варшава

в преговорите и тактиката на натиск, нито на инвестициите ѝ в твърда сила, а и на неумолимата логика на геополитиката. Полският транспортен възел край град Жешов се е превърна в логистична врата към Украйна, без която САЩ и техните съюзници не биха могли да снабдяват и поддържат украинската армия. Само този факт увеличи експоненциално значението на Полша като ключов съюзник на САЩ, готов да поеме значителни рискове за Украйна. И на свой ред нарастващата значимост на страната в европейската политика за сигурност повдига въпроси за стълбата на отношенията с Америка - а именно дали тя е подготвена да отговори на днешните геостратегически императиви, като се има предвид, че наследява Германия. Там продължава да цари нежелание да се поемат рискове в подкрепа на целите на американската политика в Украйна. По този начин САЩ може да се стремят да установят постоянно присъствие в ключови страни от източния фланг, за да противодействат на руската заплаха много по-рано, отколкото мнозина смятаха за възможно. Разбира се, все още е невъзможно да се предвиди какво ще последва, но едно вече е ясно: умело изиграната от Варшава ръка на международния покер, която накара Берлин да отстъпи и да пусне произведени в Германия танкове за Украйна, промени пейзажа в Европа. Тя направи не само Полша, но и всички страни по източния фланг - от Скандинавия до Балтийско море и от Централна Европа до Черно море - по-важни за бъдещето на Европа, отколкото бяха преди няколко месеца.

---------------

Челс Михта - сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) и офицер от военното разузнаване в армията на САЩ.