Здравето на лидера на една нация едва ли би нарушило стабилността на държава с демократично избрани институции и господстващо върховенство на закона. Това обаче може да доведе до големи проблеми за авторитарна Беларус, където цялата политическа система е концентрирана в ръцете на един човек, пише европейската редакция на американския вестник Politico, цитирана от news.bg.

Шестдесет и осем годишният Александър Лукашенко управлява Беларус от 1994 г. и очевидно разклатеното му здраве попадна в светлината на прожекторите наскоро след необичайно публично отсъствие за почти седмица след парада за Деня на победата в Москва по-рано този месец.

Лукашенко изглеждаше видими не добре по време на тържествата, които напусна преди останалите присъстващи постсъветски лидери. И когато той се появи отново публично в Беларус, болнавият му вид и превързаната му лява ръка (където вероятно е имало абокат от система) само засилиха спекулациите относно състоянието му.

"Има много слухове за здравето на диктатора Лукашенко. За нас това означава само едно нещо: трябва да сме добре подготвени за всеки сценарий", написа в "Туитър" Светлана Тихановская - беларуският опозиционен лидер в изгнание, добавяйки, че Беларус трябва да бъде "насочена по пътя към демокрацията" и трябва да бъде предотвратена руска намеса.

Но дори здравето на Лукашенко да се влоши още повече, истината е, че опозицията в страната няма много лостове за влияние върху ситуацията.

След масовите улични протести след президентските избори в страната през 2020 г., всички лидери на опозицията - дори тези от средно до ниско ниво - сега са или в затвора, или в изгнание. Междувременно независимите медии бяха заглушени в Беларус, десетки журналисти бяха пратени в затвора, а стотици местни нестопански организации бяха затворени от правителството, за да бъде заглушено гражданското общество.

В резултат на тези безпрецедентни репресии, призивите на опозицията в изгнание към поддръжници да излязат на улиците дълго време бяха игнорирани -през февруари 2022 г. само няколкостотин души излязоха по улиците на Минск, за да протестират срещу участието на Беларус във войната на Русия срещу Украйна.

И дори ако състоянието на Лукашенко се влоши до такава степен, че да го направи недееспособен, спорно е дали опозицията ще успее да подтикне поддръжниците си да излязат на улицата - особено при наличието на много лоялни на Лукашенко служители в силите на реда и армията, които остават обединени както винаги.

Но предупреждението на Тихановская за възможна намеса от страна на Москва има тежест.

Разбира се, никой не трябва да се съмнява, че Кремъл ще направи всичко възможно, за да се увери, че реалната власт в Минск остава в ръцете на онези, които са лоялни на Москва. В края на краищата, участието на страната във войната срещу Украйна - особено като плацдарм за руските войски да атакуват Киев през първите седмици на нахлуването, изглежда е предоставило достатъчно доказателства на руския президент Владимир Путин колко е важно Кремъл да поддържа контрол над съседната страна.

Според Михайло Подоляк, съветник на украинския президент Володимир Зеленски, който говори с POLITICO, много високопоставени служители от висшите ешелони на беларуските военни и служби за сигурност са "напълно ориентирани към Москва".

От този ешелон Подоляк открои Александър Волфович - шеф на Съвета за сигурност на Беларус, който често изглежда, че отправя предупреждения срещу Запада. "За съжаление, Полша и балтийските държави имат намерение да се милитаризират, да засилят военните действия, да разположат нови армейски части, да пуснат в експлоатация нови образци военна техника с нападателен характер. Как може да се разглежда това? Само като заявка за агресия", каза Волфович по-рано тази година.

Междувременно сред цивилните лоялни привърженици на Лукашенко се откроява Наталия Кочанова - ръководител на горната камара на националния парламент. Кочанова е тази, която трябва временно да поеме властта в случай на недееспособност или смърт на президента. И тя отдавна подкрепя Лукашенко в репресиите му срещу опозицията, наричайки го "мъдър и опитен политик", на когото се е заклела във вярност "до края на живота си".

Лукашенко изглежда също предпочита Кочанова, наричайки я "почти готов президент" през 2020 г. Но дали Кремъл ще бъде доволен от Кочанова като нов дългосрочен лидер на Беларус, остава неясно.

Забележително е, че здравословните проблеми на Лукашенко дойдоха по време на активен опит да промени системата си на управление по начин, който да запази контрола върху страната, дори ако той остане настрана като президент.

Според очевидната идея на Лукашенко той би могъл да се откаже президентството, но след това автоматично ще бъде назначен за постоянен ръководител на Беларуското народно събрание, което получи извънредни правомощия по време на конституционния референдум през 2022 г.

По-рано консултативен орган, съгласно този нов план, събранието скоро ще може да назначава висши съдии, да одобрява резултатите от президентските избори и да инициира процедура по импийчмънт срещу президента на нацията - наред с други правомощия. Така че дори и да се оттегли, няма съмнение, че Лукашенко ще се увери в лоялността на новия държавен глава.

Но засега Лукашенко не бърза да изпълни напълно този план, което предполага, че докато здравето му е що годе добро, той не бърза да се сбогува с президентския пост.