Владимир Миленски

Представете си, че у дома ви са нахлули банда въоръжени разбойници. С пушки и ножове.
Веднага избиват всички, които проявяват непокорство, а останалите връзват. Изнасилват майките и дъщерите и после карат мъжете да построят паметник на „победителя“ разбойник – ей така, за спомен и назидание на живите и за „възпитание“ на още неродените.
И така тези живеят у вас с години, през което време “превъзпитанието” не спира – бой, затвор и избиване на непокорните, изнасилване, мачкане и ограбване на останалите… И през цялото време, за всичките тези неща вие, със собствените си ръце им строите паметници. На най-видните места, на площади и кръстопътища, из градове и села, по планини и поля. А на имената на убийците си кръщавате улици и булеварди, градски квартали, че и цели градове и села преименувате. За да им засвидетелствате, че ви е ясно че те, разбойниците, ща са тук винаги, а и след смъртта им – да са пример за подражание и за увличане на последователи.

Нали това е смисълът на всеки паметник – да се помни делото и да се продължава!

Разбира се, дават ви хляб и вода, „пускат“ в магазините салам, и вафли, и лимонада, и не ви закачат, като си правите ракията у дома. А за деня на пролетта (понеже са ви забранили да казвате „Великден“), ви отпускат агнешко – да се комкате. И портокали за „Дядо Мраз“ (ако споменете „Коледа“ ще си изкарате боя в милицията). А междувременно ви ограждат с бодлива тел и поставят момчета с автомати да пазят някой от вас да не избяга. Слагат и радио-заглушители – да не чуете по чуждите радиостанции какъв е светът зад бодливата тел.

Годините отминават, паметниците никнат като гъби…

Но понеже бандитската държава може да работи само по инерцията от преди, скоро няма повече какво да се краде и бандитизмът отива към провал. Надигате се бесни, че това повече не се търпи. Дори ви се струва, че и бандитите сте успели да махнете – кой избягал, кой сте прогонили, кой ви се заклел, че „повече така няма да прави“ или че не е бил той, а баща му е бил злодеят, а той е от друго тесто, „също като вас“. Човечни сте, оставяте го. Лустрация не правите, защото считате за глупаво библейското, децата да плащат до трето и четвърто коляно за греховете на бащите си. 

Но децата не забравят бащите си

 и не се отричат от тях, а ги почитат… Библейско е, все пак!
А и при толкова изнасилвания са ви се народили и техни деца, но… за това не искате дори да мислите, защото е непоносимо…
И вече се оглеждате и виждате каменни, циментови и бронзови паметници на бандитите и изнасилвачите, на убийците и крадците, паметници на цялото това ужасяващо време-безвремие, покрити с лъжливи надписи за вашата към тях …

„вечна признателност, искрена благодарност, дълбока почит и уважение,
непресъхващ извор на упование, вдъхновение и пример за подражание
от идните поколения“…

Вие се опитвате да лекувате душевните и физическите си рани, но паметниците на нашествието, на побоя и издевателствата, паметниците на изнасилвачите си не пипате, защото – казват ви – те 

били част от времето, били част от историята, били свидетелство на…

И тук нормалната ви човешка логика отказва повече да чува:

Свидетелства на какво са тези паметници, покрити с фалшиви думи на благодарност и признателност?
Свидетелства на безчинствата?
На убийствата и на изнасилванията на собствените ви майки, съпруги и дъщери?
На вандализма и на кражбите на цялата ви собственост?
На заграбването на целия ви живот и памет?
На кражбата на вашето минало и на подмяната на вашата история?
Паметници на принудителния ви труд?
Възхвала на „живота“ ви в социалистическия концентрационен лагер?

Да, именно лагер! Помните ли, че казваха „капиталистическия свят“ и „социалистическия лагер“? Или и това не искате да помните, защото е непоносимо?
Или понеже го няма в учебниците, нито „го дават по телевизора“ значи не е било?
Що за извратена психика трябва да имате, за да държите на най-видно място – пред входа на къщата си, а и вътре в двора, че и в спалнята си дори, статуи, статуетки, портрети и всякакви истукани на убийците на дядо ви и на баща ви и на изнасилвачите на майка ви, на жена ви и на дъщерите ви? Дали за да им напомняте чудовищните издевателства, които са изтърпели? Ако са живи.
Грозните факти от историята се слагат в учебниците още от първи клас, а не им се издигат паметници, още по-малко им се поднасят венци и цветя.
У нас е точно обратното: няма ги в учебниците, а паметниците им стоят с надписи на „възхвала и почит“. И тези, които им поднасят венци и цветя са гузните съучастници или потомци, придружени от безпаметните и подкрепени от неграмотните.
Във всеки случай, отдавна е време всичко това да влезе в учебниците, защото без признание няма покаяние, а без покаяние няма помирение.

Времето НЕ лекува непризнат грях

А за насила издигнатите “паметници” на изнасилвачите и убийците има булдозери.