Константин Мишев

Разбира се, че Пулев е в състояние да ме пребие, ако ме гепи на ринга или в някоя тъмна уличка. Мога ли да се преборя с двукратен претендент за световната титла по бокс в тежка категория? Няма как. Не съм му в категорията. Не съм му дори на акъла... да не говоря за мускулите. Но Пулев вече е политолог. Дипломиран. В нашата

страна на неограничените възможности

 В нашата България. И този политолог защитава руската теза все едно, че се е дипломирал в Ленинград. Имаше някога такъв град. Някога. Дори имаше и крайцера "Аврора" едно време. А все се надявах, че това време е отминало. Не е. Удари ме Пулев с ъперкът със страшна сила. И ме свали в политически нокдаун. Или май бях в гроги. Да каже Кубрат. Не съм съвсем наясно с боксовите термини. Добре е, че поне той е наясно с политологията. И моля да ме разберете правилно. Не смятам, че спортистите са глупави и нямат право да станат политици след като са слезли от тепиха или са напуснали корта или футболния терен. Има и умни спортисти. Такива, за които не важи поговорката 

"Много мускули, малко мозък"

 Ще ви разкажа за двама от тях. Бил Брадли беше един от големите американски баскетболисти. Още като състезател завърши университета "Принстън". След това учи в Оксфорд. Стана олимпийски шампион. След спортната си кариера се кандидатира за сенатор. И три пъти спечели изборите в Ню Джърси. Беше също кандидат за демократическа номинация в президентските избори. Смятаха, че е прекалено интелектуален като изказ и това му е попречило да спечели. Но се смяташе за един от големите икономисти на Щатите по онова време. Другият е Джак Кемп. Републиканец. Преди да влезе в политиката беше футболна звезда. Става дума за американски футбол. Кемп беше най-значителният куотърбек на своето време. Подобно на Брадли завърши икономика и стана един от архитектите на икономическата политика на Роналд Рейгън. Беше народен представител и след това министър. А през 1996 година беше вицепрезидентски кандидат в изборите. Защо пиша това? Наистина 

има разлика между спортист и спортист

 Или по-точно - какво правят някои спортисти след края на кариерата си като състезатели. Дано Кубрат Пулев си спомни времето, когато вдигаше българския флаг. Защото руското знаме не му отива. Дори утре да спечели с това знаме. Поне на мен ще ми бъде мъчно да гледам подобна "победа". И ще мечтая за онзи Кубрат, макар и нокаутиран от Кличко, който развяваше българския, а не руския флаг.