Димитрин Вичев*

„По плодовете им ще ги познаете“
 Евангелие от Матей 7:16

Комунизмът падна, но остана в сърцата и умовете на комунистите. И те го показват ежедневно чрез думите и делата си.
Петолъчката от Партийния дом бе свалена от сградата, но част от червената ѝ светлина все още мъждука в душите на депутатите, които днес законодателстват в нея. 
Скоро 44-то Народно събрание приключва своя мандат в „новата“ си сграда. Онази същата, от която десетилетия наред ЦК на БКП осъществяваше репресивната си тоталитарна политика срещу българските граждани. 
Този състав на 44-то Народно събрание ще бъде запомнен и с това, че не прие 

нито един

 декомунизационен, лустрационен или дерусификационен текст в своята законодателна дейност. Не само че не прие, но и нито един депутат не внесе някакво предложение, за да може да продължи отдавна замрелият процес на декомунизация в България. 
Това се случва при положение, че сред народните представители от гражданската квота на най-голямата парламентарна група на управляващата партия ГЕРБ е и председателят на Съюза на репресираните от комунизма Лиляна Друмева. Интересно е какво ще отчете пред своите колеги от нейната гражданска организация и пред гласувалите за нея антикомунисти? Дали е изпълнила предизборните си обещания? 
Не съм очаквал депутатът Георги Марков, от същата гражданска квота на ГЕРБ, да бъде вносител на подобни текстове. Защото не зная коя негова самоличност е водеща при законодателната му дейност. Дали „седесарската“ - на депутат от Великото народно събрание от 1990-91 г. или водеща в 44-то НС е другата му самоличност - на агент Николай от бившата Държавна сигурност.
Но в парламентарната група на ГЕРБ има и други изявени антикомунисти. Като Спас Гърневски, например. От трибуната на НС той произнася пламенни слова, в които громи комунистите от БСП, но може ли да покаже какво реално направи за процеса на декомунизация в България? Колко законопроекта внесе? Защо не са приети, ако ги е изготвил и внесъл? Кой ги спря? 
Дали им попречи бившият председател на Парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който днес се представя в публичното пространство за убеден републиканец и антикомунист? Не вярвам. По време на предходното 43-о Народно събрание Цв. Цветанов съдейства на Методи Андреев, от гражданската квота на ГЕРБ тогава, Парламентът да приеме все пак някои предложени от него и „Групата за натиск“ декомунизационни и лустрационни текстове. 
Тогава, да не би сегашният председател на парламентарната група г-жа Дариткова, която също се представя от трибуната на Парламента като върл противник на комунистите, да не допуска подобни законодателни инициативи, излизащи от групата на ГЕРБ?  И тази хипотеза изглежда несъстоятелна.
А може би председателката на 44-то Народно събрание г-жа Караянчева не допуска ГЕРБ да прояви своята дясна и антикомунистическа природа чрез законодателната си дейност? И това не мога да повярвам, защото съм я виждал да поднася венци пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в София. И не само че отдава почит, но и държи силни речи за репресивния характер на комунистическия режим и съжалява, че историческата справедливост не е възстановена. Но това, че не направи необходимото, за да се премахнат останките от комунистическия герб от сградата на Народното събрание отново показва, че май 

някой друг „спуска и вдига завесата“ на парламентарната независимост

Кой тогава пречи на депутатите от управляващата партия ГЕРБ да внесат декомунизационни текстове в Народното събрание и те да бъдат приети?
Не може да бъде президентът Румен Радев. 
Той е ясен. Всички знаят, че е издигнат за този пост от комунистите от БСП. Има и обосновани предположения да се смята, че е посочен като кандидат-президент от генерала от специалните служби на Русия Леонид Решетников. 
Ясно е, че Радев носи в сърцето си петолъчката. Както е видно, че не е президент на всички българи, а само на тези, които си искат „народната република“ и обичат Русия повече от България. Това обяснява защо Румен Радев никога на се поклони пред паметника на жертвите на комунизма в деня за почит - 1 февруари. Не почита и 23 август - Европейският ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма. Радев никога не посети комунистическите концлагери край Белене или Ловеч. Никога не изпрати на почетен караул гвардейската рота. И затова никой от репресираните и наследниците на жертвите от комунизма вече не иска да го види на поклонение. Това би било кощунство. И второ тяхно убийство, както наскоро се изрази Радев за жертвите на Холокоста, ако изчезне паметта за тях. Но явно няма нищо против

 да изчезне паметта за жертвите на комунизма

Двойните стандарти на Румен Радев нямат край. 
Затова и никога не съм очаквал, че инициатори на декомунизационни и лустрационни текстове в българските закони ще бъдат депутатите от БСП. Тази партия е приемник на онази престъпна комунистическа партия до 1990 г., но вече с промяна в името ѝ на „социалистическа“. Нейната електорална подкрепа идва предимно от старите членове на БКП и от техните родственици. 
Но от друга страна не виждам как биха могли да спрат такава инициатива от депутати от управляващата коалиция, защото БСП са малцинство и опозиция в Парламента.
Въпреки, че сред лидерите на ДПС и на ВМРО има бивши агенти на Държавна сигурност, то техни представители понякога присъстват на поклонението пред мемориала на жертвите на тоталитарния режим и изпращат или лично полагат цветя и венци. Предполагам, че те биха подкрепили декомунизационни инициативи, защото нямат политически и морални основания да попречат за внасянето на такива текстове. Още повече, че депутати и от двете формации са гласували през 2000 г. Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен и вярвам, че биха подкрепили подобни текстове, ако някой инициира изготвянето и внасянето им. 
Остава загадка защо липсва инициатива в депутатите от ГЕРБ или ако имат инициативи, защо не казват кой пречи в Народното събрание те да се превърнат в закони. 
Съгласно Конституцията законодателна инициатива, освен депутатите, има единствено  Министерският съвет. Той се председателства от премиера Бойко Борисов, който е и лидер на ГЕРБ - най-голямата партия в управляващото мнозинство. 
Вярно е, че никога не съм виждал Борисов, както и Румен Радев, на поклонение пред паметниците на жертвите. Виждал съм го на снимка, за която се твърди, че е пред паметника на Тодор Живков в Правец. Но не съм виждал негова снимка от Белене, Ловеч, Скравена или мемориала пред НДК. Служебно е пращал венец от Министерския съвет. Пак е нещо. Получава една точка повече от Радев.
Смятам, че Бойко Борисов е морално задължен 

да рестартира процеса на декомунизация, 

защото често с гняв припомня как комунистите са убили дядо му. Нищо, че Борисов май им е простил навремето, след като е станал член на комунистическата партия.   
Логично е Борисов, не само заради паметта на дядо си, да внесе допълнение към Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Това е онзи закон, който неговият предшественик преди 20 години Иван Костов и управляващата тогава коалиция ОДС прие и остави с предимно декларативен характер. Ето сега Борисов има мнозинство в 44-то Народно събрание и може да поправи грешките и пропуските на Костов по отношение на декомунизацията и лустрацията, за което понякога го критикува. 
Сега е времето  да се направи Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен от декларативен - в реално действащ, и да се внесат от името на Министерски съвет промени и допълнения, като например: 
- премахване от публичното пространство на всички комунистически символи; 
- премахване на всички паметници на комунистически терористи, убивали български граждани до 1944 г. и на комунистите, репресирали българските граждани след 1944 г.;
- премахване на паметниците на Съветската армия–окупатор, която постави на власт в България комунистите, извършили зверските престъпления след 1944 г до 1990 г.; 
- преименуване на всички населени места в България, улици, площади, университети, училища и други държавни и общински институции, носещи имена на комунисти-терористи, убийци или съветски окупатори.
Ето това трябва да направи премиерът Бойко Борисов, след като неговите депутати не поемат инициативата и чакат всичко да свърши той сам или да им нареди какво да правят.
Скоро е 1 февруари - Ден за почит към жертвите на комунизма. 
Отново в София пред Мемориала на жертвите ще дойдат част от малкото останали живи репресирани, както и наследниците на убитите и починалите. Те винаги стоят отстрани скромно и тихо. Но гледат, слушат и

 вече не вярват на никого

 Повечето не желаят да гласуват или се питат за кого да гласуват. Много са лъгани досега. 
Пред този мемориал години наред слушахме обещанията и речите на политиците. Особено на тези от десния демократичен сектор. Те винаги обещават, че ако ги изберем, ще възстановят историческата справедливост. Но ние помним, че някои от тях бяха на власт като коалиционни партньори на ГЕРБ в предходното 43-о Народно събрание. Това бяха политици от ДСБ, днес в коалиция „Демократична България“, политици от СДС и вероятно бъдещи коалиционни партньори на ГЕРБ, политици от БЗНС и политици от ДБГ, които сега са в коалиция с бившата комунистка Мая Манолова. 
На 1 февруари ще дойдат и депутати от ПГ на ГЕРБ в сегашното 44-о Народно събрание.
И се питам: С какви очи ще ни погледнат? 
Аз съм един от малкото останали живи репресирани от комунистическия режим, който последователно е работил през тези 31 години, както за утвърждаване на демокрацията в България, така и за възстановяване на историческата справедливост. И продължавам да бъда обществено активен и да настоявам за търсене на наказателна отговорност на мъчителите ни. Както и за изчистване на страната ни от символите на престъпния комунистическия режим.
Това ми дава основание да задам следните въпроси на политиците от т.нар. „демократична общност“:
Какво направихте, дами и господа политици от ОДС преди 20 години, когато цялата власт бе в ръцете ви? Едно нищо направихте. 
Приетият от вас Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен се оказа едно недоносче, както казваше комунистическият диктатор Живков за социализЪма. 
Беззъб закон. Декларация. Нищо. Просто навързани думи в изречения в четири члена с цел -посочване с пръст на престъпника. И толкова.
Какво направихте вие политиците от ДСБ, дето бяхте коалиционни партньори на ГЕРБ в предходното Народно събрание? Едно нищо направихте. А сега сте в коалиция с децата на бившите комунисти от „Да България“ и очаквате комунистът Румен Радев да ви даде мандат, за да сформирате правителство, подкрепяно от комунистите от БСП. 
Е, вие ли ще извършите декомунизацията? Ама вие сериозно ли смятате, че някой от нас - репресираните, ви вярва? 
А какво направихте вие от ДБГ, когато бяхте част от управляващата коалиция с ГЕРБ в 43-то Народно събрание? Едно нищо направихте. Е, сега когато сте коалиционни партньори с бившата комунистка Мая Манолова, с нея ли ще направите декомунизационни закони? 
Какво направихте и вие, политици от СДС и БЗНС, дето бяхте коалиционни партньори на ГЕРБ в 43-ото Народно събрание? Разбирам, че сега обмисляте да станете отново коалиционни партньори на ГЕРБ в изборите за 45-то Народно събрание. Тогава ли ще направите декомунизацията и лустрацията?  А къде бяхте от 2014 до 2017 г., когато имахте депутати и министри в правителството, излъчено от 43-о Народно събрание? 
Как да вярвам на политици, които почитат с цветя и запалена свещ в ръка паметта на жертвите на комунизма, а на практика не са направили нищо, когато са имали възможност? 
На въпроса – защо не са успели, някои от тях са ми казвали, че всичко зависи от волята на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Ако нареди – ще стане. Други бивши депутати казват, че така е било и по времето на Иван Костов - Командира.
Ами щом е така, то репресираните от комунизма и техните наследници могат да се надяват сега само на политическата воля на Бойко Борисов, а не на депутатите и министрите от ГЕРБ, нито на бъдещите му коалиционни партньори, още по-малко пък на днешната му опозиция, която се кани да дойде на власт.
Затова, призовавам премиерът Борисов да изпълни още сега със съдържание Законът за обявяване на комунистическия режим за престъпен. 44-то НС има още два месеца до края на мандата си. Призовавам го да внесе в Парламента законопроект за изменение и допълнение на този закон, в който да има допълнителни декомунизационни, лустрационни и дерусификационни текстове. В тях непременно да се включат задължения за безусловно изпълнение от изпълнителната и местните власти. Да бъдат посочени крайни срокове за изпълнение. Да се предвиди и посочи наказателната отговорност при неизпълнение на Закона и т.н.
Декомунизацията, лустрацията и дерусификацията са единственият шанс на България да скъса с тоталитарното си минало и единствената възможност страната ни да стане наистина свободна, демократична, европейска държава.
„Всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един" 
Апостол Павел в послание до римляни [3:12]  

*Димитрин Вичев е политически консултант, общественик, репресиран от комунистическия режим, изключен като студент от Стопанска академия – Свищов, изтърпял лишаване от свобода през 1980-1981 г. в Главно следствено управление на Държавна сигурност, Софийски централен затвор и Окръжен затвор – Стара Загора. Основател и съпредседател на Атлантическия съвет на България.