Иван Николов*

По повод награждаването на моя милост с Орден Стара планина I степен, Президентът на Република България Румен Радев, между другото каза: „България е основният двигател на европейската интеграция на Западните Балкани и основен критерий, по който ще даваме подкрепа, е положението на нашите сънародници във всяка страна – условията за тяхното икономическо и социално развитие, и най-вече възможността им да отстояват своята национална идентичност, език, култура, историческа памет“.

Това общо и принципно европейско изказване, въпреки цялата си дипломатическа сдържаност, в сръбското електронно издание „Блиц“ от 7 юни, бе посрещнато като „С нищо непредизвикана Българска диверсия срещу Сърбия и закана с вето за членство в ЕС“!?

Наистина много странна логика

Сръбският прочит на думите на Радев беше, че България ще сложи вето за членството на Сърбия в ЕС, заради това, че настоява да се подобри положението на българите в Сърбия или по-точно „условията за тяхното икономическо и социално развитие, и най-вече възможността им да отстояват своята национална идентичност, език, култура, историческа памет“!?

Значи, легитимната грижа на България за своите сънародници в страните от Западните Балкани и тяхното икономическо и социално развитие и възможността да отстояват своята национална идентичност, език, култура и историческа памет, според сръбското тълкуване, е „диверсия срещу Сърбия“?!

Сърбия често настоява за същото нещо за сърбите в съседните държави, но досега никой не нарече това тяхно легитимно искане „диверсия“.

За да докажат (на кого ли?), че положението на българите в Западните покрайнини е прекрасно, сръбските управници изкараха тежката си артилерия – „служебният българин“ Стефан Стойков, председател на т.нар. Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия, който, в качеството си на говорител на управляващата партия на Вучич и кмета Владимир Захариев, категорично заяви, че е „...доволен от отношението на Сърбия към нашето малцинство“!?

Приблизително същото изказване г-н Стойков повтори и пред „Политика“ от 8 юни, като разгърна изтърканата теза, че „българското малцинство не е дискриминирано и недоволно, напротив, изключително е доволно от отношението на Сърбия към него“, и даже по примера на Унгария, посъветва България да дава парите на българските данъкоплатци на Националния съвет, а не да финансира отделни НПО-та и то, забележете, без той да знае!?

Очевидно г-н Стойков се изживява в ролята на говорител на официалната политика, а не в ролята на говорител на собствените си избиратели както би следвало да се очаква. Иначе нямаше как да остане безучастен за всекидневните мъки и страдания на своите съграждани от български произход, за които той, според Закона за националните съвети на малцинствата, трябваше да се застъпва поне в областта на образованието, културата, информирането и официалната употреба на езика.

Нека да припомним отново

Българите в Сърбия само през последните две десетилетия са намалели наполовина, в Босилеград даже с две трети, общините с българско население са сред икономически най-изостаналите в Сърбия, околната среда в Босилеградско е не само замърсена, но и застрашава още една-две държави, представянето на български книги в Босилеград е наказуемо, българската история и култура се изопачава с цел злепоставяне на българите, антибългарските прояви в Сурдулица стават непоносими, на българчетата в детската градинка им се подменя майчиният език, обучението на български език така и не проработи, информирането на български език е строго манипулативно, официална употреба на български език няма, хората масово напускат родния си град, но Стойков е доволен, и даже благодари на Сърбия за всичко това!?

Ако и това не е диверсия срещу българското малцинство, срещу българо-сръбските отношения и членството на Сърбия в ЕС, здраве му кажи.

Разбира се, той нито може, нито смее да каже, че истинската диверсия срещу мира и сигурността на Западните Балкани в миналото и днес, а вероятно и в бъдеще, е именно политиката, която той защитава заради жалката си длъжност в (анти)Националния съвет на българското малцинство.

Диверсия срещу мира и сигурността на Западните Балкани

е именно сръбският стремеж за обединение с Република Сръбска и разделяне на Босна и Херцеговина, разделяне на Косово, овладяване на Северна Македония и Черна гора. Диверсия е и акцията за „отпризнаване на Косово“, опитите да се провали Резолюцията за Сребреница в ООН-е за да се избегне отговорността за престъпленията срещу човечеството.

Но истинската диверсия е на г-н Стойков, защото с тия си изказвания той просто взривява, вместо да гради мостове с държавата майка и с Европа в интерес на българското малцинство, от чието име претендира да говори. Той е „доволен” заради добре платената си синекурна длъжност в Националния съвет и не се заглежда какво става зад завесата. Не се съмнявам, че е доволен. И наркоманите са доволни сред поредната си доза и не осъзнават, или им все е едно, че тя бавно и сигурно ги убива. 

*Авторът е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално за Агенция БГНЕС.