Аншел Пфефър, Haarez.com

Както и други диктатори, които старателно изграждат своя имидж и ревниво пазят точните подробности от ранните си години и идването си на власт, така и за детството на Владимир Путин в Ленинград (Сега Санкт Петербург) съществуват множество митове. Една от интересните глави в историята на Путин е за неговите отношения с множество евреи в училище и квартала му.
Някои история — например, тази, в която той и неговите приятели-евреи се промъкнали в синагогата на Пасха, за да се почерпят с маца (еврейски хляб-бел. ред.) звучат малко причудливо. 
Други са добре документирани, например, за братя Ротенберг – Аркадий и Борис, неговите спаринг-партньори в клуба по бойни изкуства, които и до ден днешен са в най-близкото му обкръжение и са милиардери благодарение на мащабните строителни държавни поръчки.
Или неговата учителка Мина Юдинска, която открила таланта му и го насочила да изучава немски език. Това пък му отворило вратата за бъдещата му работа в КГБ. Много години по-късно Путин купува и обзавежда жилище в Тел Авив, където Юдинска живее до смъртта си през 2017 година. Тези и други истории се разказват в продължение на много години, за да бъде обяснена 

аномалията за най-значителния руски лидер

 през този век: Защо, за разлика от други руски лидери, Путин като цяло е смятан за приятел на евреите.
Не всички обяснения се крият в носталгията по детството.
Главният равин на Русия Берел Лазар, когото понякога наричат „путинският равин“, веднъж ми каза: „Путин е прекарал много години анализирайки защо Съветският съюз, който по същество беше империя, се разпадна така бързо. Една от главните причини, според него, била в това, че съветските ръководители превърнаха евреите във врагове. И той решил, че няма да повтори тази грешка“.
Интересно, какво би казал днес равин Лазар, който след нахлуването на Русия в Украйна почти спря да се появява публично.
Проблемите на Еврейската агенция в Русия (Организация, която се занимава с легалната миграция на руски евреи в Израел-бел. ред.) започнаха малко преди войната в Украйна. 
Но теорията на равин Лазар, която той твърди, че е потвърдена от разговорите му с президента, изглежда се потвърждава и от усърдното ухажване от Путин на израелските лидери, с които той се среща ежегодно, откакто преди 22 години стана президент, буди тревога. 
По същество поведението на Путин не се различава много от класическия руски антисемитизъм. Както  и царете, изфабрикували и публикували „Протоколите на ционските мъдреци“ в началото на 20 век, Путин също разглежда световното еврейство като мощна глобална сила. За разлика от царете обаче, той предпочита да  направи от евреите свои съюзници.
В крайна сметка това не е нищо повече от брак по сметка. Путин е диктатор националист. Той не е комунист и е значително по-сложен от царете и няма намерение да прибягва до грубо преследване на евреите, за да разпали патриотично безумие. Но никой не трябва да се изненадва, че Путин  

нарече евреина Володимир Зеленски „нацист“,

 или когато неговите поддръжници заплашват да закрият Еврейската агенция в Русия.

Докато Путин се срещаше с израелските лидери и даряваше месечната си заплата на еврейския Музей и Центъра за толерантност в Москва (все едно най-големият световен клептократ даже проверява държавната си заплата), той също така се срещаше с лидерите на Иран, единствената държава в света, провъзгласила за своя политика унищожаването на еврейската държава,  финансира и пропагандни канали, такива като Russia Today, където постоянни гости са хора, които отричат Холокоста и се организират клеветнически кампании против еврейския финансист Джордж Сорос, които сякаш дословно са преписани от „Протоколите“.
В наше време неприкритият антисемитизъм вече не е на мода и затова обикновено вместо него се проявяват леко замаскирана или крайно лява ненавист към евреите, маскирана като антиционизъм, измислен през 50-те в сталинския Съветски съюз, или ултранационалистически подстрекавания против „глобалистите, банкерите и западните прогресисти“, разрушаващи християнската култура и семейните ценности.
Путинската пропагандистка империя е най-големият в света „доставчик“ и на двете тези. Това не е лично. Възхищението на Путин пред евреите, вероятно е искрено.
Но разпространяването на теории на заговора, насочени срещу западната демокрация, заемат централно място в неговата стратегия, а антисемитизмът е най-старата от съществуващите теории на заговора.  
И Путин също вярва в това.
Евреите, дори да не контролират изцяло света, имат място в управлението. И когато това съответства на неговите цели, той ще използва евреите в Русия и Украйна. 
В продължение на много години той го прави, преувеличавайки, а в някой случай направо измисляйки твърдения за антисемитизма на Украйна, които служат на пропагандната цел да представят ръководството на Украйна като нацисти, като подценява и игнорира разпространения и досега антисемитизъм в Русия.
Позорно е, че еврейски олигарси и равини му помагат в тези обвинения.
Заплахата да бъде закрита Еврейската агенция в Русия е още една уловка, за да бъде използвана тревогата на руските евреи, че няма да могат да емигрират по собствено желание, за да се оказва натиск върху Израел, така че да не споменава за военните престъпления в Украйна.
Но не става въпрос за Израел, а за евреите и за това, къде могат да живеят сигурно и безопасно. Съвсем не е съвпадение това, че над 90% от евреите от диаспората живеят в западни демокрации и че еврейската емиграция от путинова Русия започна дълго преди началото на войната в Украйна.
През януари 2016 година Путин заяви пред делегацията на Европейския еврейски комитет начело с прокремълски олигарх Моше Кантор, че «заради ръста на антисемитизма евреите трябва да дойдат тук, в Русия. Ние сме готови да ги приемем»
Кантор подмазвачески кимна в знак на съгласие, но никой не прие предложението на Путин.
Евреите знаят, че 

най-добрата им защита е демокрацията

 По-малко демокрация, по-малко защита за всички малцинства и даже ако диктаторът разиграва  представление, че е защитник на евреите и приятел на Израел, това в най-добрия случай е временно и условно.
Никой не е в безопасност при диктатора и със сигурност не евреите.
Диктаторите са параноици по природа. Те възприемат всяка критика като заплаха на своята власт и отмъщават непропорционално не само на своя критик, но и на всички свързани с него.
Когато Путин се сблъска със своето поражение в Украйна, евреите повече няма да му трябват. Тяхната сила започва да го застрашава. 
Закриването на Еврейската агенция е само първата крачка.
Единствената изненада в действията на Путин против евреите, е че тя се забави толкова дълго.