Нужно е просвещение за константната антибългарска роля на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация през последните 200 години от най-новата ни история

Иван Анчев, Атлантически съвет на България

129 години след убийството му от платени руски агенти в центъра на София, Стефан Стамболов продължава да бъде жертва. Вече години наред едни и същи почитатели на Русия си присвояват циничното „право“ да раздават награди на името на един от най-великите държавници, които България е имала. 
Във вчерашния ден бяхме обилно информирани, как един виден български музикален деец е бил награден с Почетен знак „Стефан Стамболов“. Ще спестя името на академика, защото не той е целта на настоящата статия. Одобрил е да бъде награден – оставям това на неговото морално решение. Става въпрос за 

„награждаващите“

Кои са те? Светлана Шаренкова, Стоян Денчев, Димитър Иванов с онзи прякор, действащият вицепрезидент Йотова и бившият президент Първанов. До един – поддръжници на Русия и руското всепроникващо влияние в България. На същата Русия, по чието разпореждане Стамболов е бил убит! Да не забравяме, че в едно или друго качество, част от гореизброените бяха в основата на идеята за изграждане на един от най-неприемливите паметници в съвременна София – този с разцепената глава на Стамболов, в бомбената яма в градинката „Кристал“. Изграден с парите на предвестника на руския олигархичен политико-икономически модел в България – „Мултигруп“, за да напомня на българите какво се случва с всеки, дръзнал да защитава българският държавен интерес, против интереса на Русия. Между впрочем, едно малко отклонение – 

българският държавен интерес НИКОГА не е съвпадал с руския интерес

Никога. И до ден днешен стои Стамболов с разцепената глава в центъра на София, а над него се извисяват златните кубета на прекрасния ни храм, наречен на името на татаро-монголския васал Александър Невски, нямащ НИЩО ОБЩО с България, българският народ и българската история. 

Докога? 

Говорейки извън контекста на гореспоменатото награждаване, следва да си зададем по-глобалния въпрос „До кога ще търпим руската Пета колона да се шири на воля из българската държава?“. Има ли, останали ли са, съпротивителни сили? Ако не са – да закриваме държавата и да ставаме Задунайская губерния. Путин ще ни приеме с охота, а Копейките ще бъдат щастливи. А ние българите? Какво ще правим и къде ще ходим? 

Не е ли време да създадем едно обществено – историческо движение „Раковски – Стамболов – (Захари) Стоянов“, което да заеме широката и много празна 

просветителска ниша

за константната антибългарска роля на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация  през последните 200 години от най-новата ни история? Да разкажем честно и правдиво за съдбата на кап. Георги Мамарчев, за борбата ни за Църковна независимост, за антибългарската роля на граф Игнатиев. За вижданията на Ботев и Левски за Русия, за лицемерната роля на Русия в неосъществимата, но превърнала се в национален идеал, Санстефанска България. За противопоставянето на Русия срещу Съединението и подклаждането на Сърбия да ни нападне в гръб. За българомразеца Александър III и неговата балканска маша Михаил Хитрово. За подлата роля на Русия в Първата и Втората (Междусъюзническа) Балкански войни. За ролята на Русия в събитията 1923 – 1925 г.? За подводничарите, парашутистите и терористите от БРП (к), за окупацията на България от Червената армия (РКА) и избиването на българския национален елит през 1944 – 1945 г.? 

Обществено – историческото движение „Раковски – Стамболов – Стоянов“ трябва да разказва честно и правдиво за цялостната 

девалвация на т.нар. „русофилство“ 

в България – от рубладжийството на Драган Цанков, през националния предател Радко Димитриев (не мога да го титулувам с „генерал“) – та до днешните копейкаджии. От рубладжии – до копейкаджии… 

Стамболов, прости ни!