Харвард, ти роден наш

Георги Даскалов

Навремето, когато царските юпита – Милен Велчев, Николай Василев, Красимир Катев, па даже и Любка Качакова – се върнаха да управляват България, почти нямаше съмнения относно тяхната ученост, на новобългарски – компетентност. 
Престижни западни университети, позиции в големи западни компании, представяни като „вицепрезидент по…“, но всъщност стаичка без прозорец два на два в Ситито, ама голяма работа. 

Пропускахме, че са 

деца на комунистическата номенклатура, 

изучили се на Запад. 
С нашите пари, с кои други.
Тези хора дойдоха със Симеон, на царската вълна - и пак имаше претенцията, че ще преборят Костовата корупция (която не е легенда), но водещото беше, че са по-компетентни. Щото идват от Запад.
Колко пребориха корупцията може да се види – по превъртането на външния дълг, по сегашните им собственост и имане, по политическите им позиции. 

През 2020 година, 20 години по-късно - се яви 

нова реколта юпита

Харвард. 

Те дойдоха със същата претенция – че са по-умни, знаещи, можещи и ще изкоренят Борисовата корупция (която също не е легенда), но и с още една претенция – че носят морал от нов порядък.

Търсим почтени хора.
Съюзиха се с Румен Радев, с БКП, с Мая Манолова, с Бабикян и Хаджигенов, а 

сега се съюзяват и с Държавна сигурност,

 след като вече са съюзени с ББ и ДП – де факто, па и де юре.
От Румен Радев вече се отрекоха, Мая и Бабикян сами се оттекоха, предстоят и други отричания.

Разбирам, че изкушението на властта е голямо и са необходими компромиси. Разбирам и че едно цяло поколение – включително и отгледано в чужбина – не е виждало други възможности за реализация в българската политика, освен през ГЕРБ – както беше и при БКП.
Разбирам. Не оправдавам. 
Но не разбирам защо ДБ – ПП ми е ясна, вече съм го виждал – кандисва да реабилитира целия комунизъм, който ние сме го живели. 

И там е кучето

Не е работата колко си учен.
А дали имаш котви в паметта.
За тези момчета и момичета нямам илюзии. Ще вземат каквото могат – и ще се махнат. 
Въпросът е защо и ние така.
И към всички, с които почнахме - не се ли срамувате.
Поне малко.