Иван Николов*

На срещата на ОССЕ в Скопие руският външен министър Сергей Лавров, който едва-едва успя да кацне в Скопие, направо разголи руската позиция за Западните Балкани – Русия няма нищо против Велика Сърбия и размяната на територии на Балканите, стига това да направи сърбите и техните съседи щастливи!?

Неведнъж сме гледали какво щастие сполита не само сърбите и техните съседи, но и Европа и целия свят щом ги прихванат техните великосръбски бесове.

Първата световна война така обърка границите и омеша народите на Балканите и в Европа, че Втората световна война стана неизбежна, а върху нерешените проблеми след нея избухна десетгодишната гражданска война в Югославия. Тъкмо си помислихме, че илюзията за Велика Сърбия претърпя историческо поражение и ни предстои интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз, в който ще приемем европейския модел за решаване на етническите спорове и ще получим глътка въздух за мир и икономическо развитие на региона, ето че отново се появиха доктрините за „Руский мир“ и „Сръбски свят“ с техните

нови войни за възстановяване на старите империи, съветската и сърбославската

Вучич светна от щастие при думите на Лавров и допълни, че „по същество всичко казано от Лавров е истина“. Щом това може да го каже публично, можем само да предполагаме какво са си говорили на четири очи при двайсетината досегашни срещи с Путин. За техните разговори и планове можем да съдим от съвместните им действия на Косово, в Черна Гора, Босна и Херцеговина и в Северна Македония.

За всеки, който помни как започна и как завърши войната в бивша Югославия, е ясно какво означава „щастието“, за което ни намеква Лавров – милиони разселени, стотици хиляди убити и ранени и тежки материални разорения подобни на ония, с които „ощастливиха“ хората в Украйна.

Никаква война и никакви нови граници няма да донесат щастие на Балканите. Всяка война се води за чужди територии, всяка граница носи нещастие и съпротива, във всяко мирно споразумение е заложено семето на нова война.

Всяка година около 50 000 сръбски граждани тръгват да дирят щастието си в свободния свят. Там, където има работа и достойно заплащане, ред и дисциплина, здрава околна среда, здравеопазване и образование за техните деца. Това е постигнато защото вековните европейски врагове са успели да преодолеят враждите си и да се посветят на вътрешното си устройство и благосъстоянието на гражданите.

Това не го ли научиха Лавров и Вучич?

За тях обикновените човешки съдби очевидно нямат никакво значение. За тях е важна само тяхната победа. Дали обаче се замислят за цената на евентуалното поражение? И дали и тогава ще бъдат готови да платят цената на „Велика“ или „Малка“ Сърбия и чия земя ще предлагат в „размяната на териториите“?

Сърбия се издържа от ЕС, но чака победата на Русия

Абсурдът е, че Сърбия все още се издържа с европейски средства, но определено не провежда европейска политика, т.е. не възприема европейските ценности. От 2014 г. са отворени само три глави. Сърбия буквално спря преговорния процес с ЕС. Виждаме сближаване с Русия и Китай. Очевидно се залага на нещо друго. Четейки сръбските медии разбираме, че тук се очаква победата на Русия над Украйна, приближаването на Русия към сръбските граници и опити за прекрояване на границите на този фон.

Неотдавнашният реверанс на Ивица Дачич към неговия ментор Слободан Милошевич по време на предизборен митинг още веднъж оголва истината, че сърбите се стремят към създаването на етнически чиста държава върху територии, които са си набелязали за сръбски, в които малцинствата са прочистени. В този смисъл в Сърбия нищо не се е променило от 90-те години насам. На въоръжение е консервативната националистическа идеология на сръбските радикали, които от началото на миналия век провеждат сериозна политика за овладяването на Македония и на български територии.

„Българският въпрос“

Българският въпрос се отваря в Сърбия, защото властта е сменила подхода си към българските активисти от Западните покрайнини. Вече имаме пет заведени дела срещу активисти, свързани със защитата на човешките права и екологията. Сред тях са моя милост, Драголюб Иванчов като лидер на партия, Даниела Михайлович и Бранко Митов като екоактивисти, Кирил Костов. Това са хора, които по някакъв начин се опитаха да говорят не само за проблемите на българското национално малцинство, но и за социалните проблеми на община Босилеград. Срещу всички тях бяха заведени дела.

Решаващата акция стана на 8 ноември, когато беше обискиран Културно-информационният център „Босилеград“, конфискуваха книгите на Едвин Сугарев „Елегия за краището“ и започнаха предварително производство срещу мен за предизвикване на национална, расова, религиозна омраза и нетърпимост. Затова се предвижда наказание от 2 до 10 години затвор.

Самото конфискуване на книги напомня за нацистка Германия от 30-те години на миналия век. Ако забранявате някоя книга, съдът трябва да се произнесе или някой друг държавен орган – МВР, министерство на културата. На мен поне не ми е известно да има нещо подобно.

Изключително съм благодарен, че българското МВнР извика сръбския посланик и изрази остра реакция. По същия повод българският посланик бе в сръбското МВнР с протестна нота, в която се иска обяснение и извинение за всичко това. Става дума за безпрецедентен случай в най-новото време. Оттук нататък условията за всякаква обществена дейност в Босилеград стават доста несигурни. /БГНЕС

*Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Анализът на Иван Николов е написан специално на Агенция БГНЕС.