Владимир Перев, Скопие

Македоно-българските отношения са като безкраен турски сериал, пълен с крещящи „силни страсти“, празни безкрайни разговори и преговори, пълни с болезнено самодоказване. Всичко това е подправено с видимо пренебрегване на фактите от македонска страна и с неясна, стерилна съпротива от българска страна. Ако Каракачанов не се беше намесил в цялата тази бурлеска със своите ясни и чисти позиции (без значение харесва ли ни или не) и студените и ясни разсъждения на министър Захариева, работата щеше да бъде наистина скучна. А нещата са много ясни, те просто трябва да се погледнат от различна гледна точка - в този момент наближава краят на Втората световна война и ние живеем с ужасите на преживяното. За всички е ясно, че

 Македония е рожба на инцестоидната връзка между Сърбия, Югославия и СССР и Русия, 

където акушерките са били българските комунисти, изродени от собствена кръв и плът, каквито впрочем са всички комунисти. Тази Македония, която е родена незаконно, със силата на диктат и оръжия, отдавна е нашето галено дете, люлеено и обгрижвано. Времето направи своето 

и това дете израсна в младо заблудено и продажно същество,

 винаги готово да служи на своите наставници. По този начин ние се превърнахме в последния бастион на сръбско-руската експанзионистична политика спрямо топлите морета и машата която трябва да бъде използвана за разрушаване на европейския идеал за демокрация и обединение.

Днес София прилича на Мадрид преди падането на Републиката, когато генералисимус Франко се хвалел с „петата си колона“, която ще му помогне да завладее града. Днес петата колона обикаля софийските улици, механи и медии, разпространявайки тезата, че трябва „да се разберем с братята Македонци по мирен начин“, че „историята не се дава завинаги, че е променлива“, че „националното битие днес е различно от онова през 19 век ”и други подобни мъглявини. Тази пета колона в цяла България съдържа известни и 

признати учени, историци и хуманисти,

 но те не са движещата сила на процеса на дегенерация на българската нация. Зад тях, с йезуитско прикритие, стоят неназовани фондации спонсорирани от Сорос, някакви европейски мозъчни тръстове, някакви световно неизвестни хора, които дори не признават клането в Батак, за да говорят отново и отново за българския „фашизъм“, „национализъм“ и какво ли още не, най-отвратително за България. Членовете на т.нар "Паспортна мафия", истински морални гадове, които от една страна са реализирали огромни печалби от посредничество за български паспорти, живеят в богати апартаменти в Македония и София, имат двойно гражданство и защитават тези на някакво "взаимно признаване", фактическа капитулация на българската страна пред историческата истина. Те искат да бъдат някакви посредници в македоно-българските отношения, а самите те са предимно криминални елементи, съдени и осъждани за всякакви измами, замесени в много корупционни скандали.

Най-често става дума за лица, сътрудници на македонските / сръбските служби и временно ангажирани за сътрудничество с българските разузнавателни структури. Те се нуждаят от България като убежище от процесите в Македония, а безопасното им завръщане в страната ще бъде платено от подривната дейност в София. 

Лумпени от Македония и България, вербувани от всички власти и партии 

с фалшиви признаци на социализъм и либерализъм, под прикритието на добри българи и в името на добросъседството, създават пагубна за България политика, надявайки се, че у дома си, ще получат заслуги на герои и защитници на "идентитета и езика". Почвата в София е плодородна за работа. Българите имат патологична мания към сърбите и сърбоманите в Македония и към отдавна сломената, безидейна и непреходна УДБ-а, с фалшивата мощ на УДБ-а и сръбско-руските служби като цяло. Ето защо толкова често се случва да имаме медиатори, политици от миналото и с отдавна изгубени преговорни позиции. Ето защо ни се случва в центъра на София македонските посредници да кажат „колко войни е загубила България заради Македония“, с тон на предупреждение, че същото нещо може да се случи и сега. Почвата за семената на раздора е плодородна. Българите не могат да разберат, че не са загубили нито една война. Македония загуби войните, както Втората балканска, така и Първата и Втората световни войни.

Сръбските войници окупират Македония и ние все още нямаме сили да кажем нищо за зверствата, извършени по това време, в името на великосръбската идея. За разлика от нас, в новата история на България, нито един чуждестранен войник никога не е минал през София като завоевател, докато през градовете на Македония, Сърбия и ако щете, Гърция и Албания, всички възможни армии, от немска, френска, английска, чак до сенегалска са минали. Това трябва да бъде възгледът на войните от македонска гледна точка. Македония загуби войните и героите на 11-та пехотна македонска дивизия бяха демобилизирани и разпръснати из цялата страна като немили-недраги, победени без собствена вина. Само България ги прие, оставайки държава с 1300-годишна традиция и непроменено име, а моето поколение вече не знае в колко държави е живяло, а дори не сме мръднали по-далеч от Скопие. За малко това щеше да бъде и окончателното ни име. 

Днес моята Македония е само инерция от „отдавна изгубеното време“, прустовски остатък от стерилни спомени. Живеем в похотливото извращение, че можем да обвиним някои във фашизъм и национализъм, забравяйки, че от 1945 г. до днес много вода е текла по Вардар. Страните от „проклетата“ ос Рим-Берлин-Токио са неизбежен фактор за световните политически и финансови събития, а от победилите Югославия и СССР няма и следа. 

Останаха само жертвите и омразата, която те посяха 

както сред собствения си народ, така и сред онези народи, които ги окупираха, с право на победа. Дори по-малките и по-слабите държави на страната на „фашизма“ като Унгария, България и Финландия се превърнаха в неизбежен и признат фактор в международните отношения. България преживя 50 години съветска / руска окупация и излезе с победен манталитет. 

Ето защо ние в Македония се надяваме да успеем да убедим българите в нашите неясни искания за права, които не съществуват. В битката BG-MKD основните македонски съюзници са страни, които не са на световната карта (Югославия и СССР). Със сигурност някой в София знае тази истина, така че със сигурност не позволява страната да бъде завладяна от фантомни, несъществуващи структури. Времето за нас тече бързо, „фаталната дата“ на 10 декември наближава ... трябва да преодолеем себе си и да започнем да живеем и да оцеляваме в собствената си реалност.