Михаил Найденов, експерт по национална сигурност

Живеем във времена на война. 
Това е война на варварството на силата против европейската цивилизация и правовия ред.
Хибридната война на Русия срещу България навлиза в още по-интензивна фаза. Руснаците вече са активирали всичките си "активи" (assets) в България, за да ни докарат до повратна точка (tipping point), така че

 да променят характера на държавата ни,

която те разглеждат като тяхна "врата към Балканите" (Решетников, 2017).
В този контекст непосредствените цели на подривната дейност на Кремъл против България са две:
Първо, целта на Русия е да предотврати възможността за изпращане от наша страна на нова военна помощ за Украйна. Това се постига чрез активиране на всички нейни агенти и събуждане на "спящите", ако все още такива са останали. Това е дълбоко ешелонираната руска агентура, която е и сред проевропейските и проевроатлантическите среди. Затова трябва да се гледат делата, а не думите. Непосредствената им задача е, ако не може военната помощ за Украйна да бъде спряна, тя да бъде максимално дълго отлагана. Това сега работи за осигуряване на предимство на руските войски на бойното поле чрез лишаване на Украйна от крайно необходими доставки на въоръжение и техника, и особено що се отнася до решаващи резултата от сраженията муниции. Следователно, забавянето на доставките на военната помощ за Украйна може да се разглежда не само като 

цел на Кремъл,

 но и като следствие от осъществявана към момента системна руска подривна дейност против държавата и в частност против българската отбрана. 

Тази руска цел следва да се разглежда в контекста на дългосрочната по-голяма цел на Кремъл, а именно смяната на характера на държавата и превръщането й в руска врата към Балканите. Това може да бъде постигнато чрез предизвикване на нестабилност и криза, която да се използва за дългосрочно инсталиране на нови политически фактори в управлението, които да обслужват руския интерес.

Москва цели чрез лостовете си за хибридно въздействие у нас да предизвика нов продължителен период на политическа нестабилност. През това време, при управление на серия от служебни правителства, в условия на отсъстваща воля на парламента, близки до Москва политически субекти ще направляват посоката на вземането на ключови вътрешно- и външнополитически решения. Политическата нестабилност ще доведе до обезличаване на парламентарната република и вкарване в обществения дебат на идеята за нейната замяна с полу-президентска и президентска република. В този контекст Кремъл ще инвестира в създаването на нови политически субекти, които да прокарват интересите му в България. Тук руските специални служби, направлявани и координирани от руската президентска администрация, ще използват цялата си агентура и ще приложат цялото си ноу-хау по политическо инженерство. Ако тяхната работа бъде доведена до успешен край, политическата система ще бъде поетапно трансформирана, като ще се създадат условия за установяване на дълготрайно еднолично управление, с все по-авторитарен характер. В такъв случай ще стане почти невъзможно с честни избори да бъдат сменени управляващите президент и поддържащата го партия. Така и в управлението на България ще се утвърди ръководител от нов тип, подобен на сръбския президент Александър Вучич и на унгарския премиер Виктор Орбан, който ще бъде на практика несменяем. 
При такова развитие формално България може да остане в НАТО и ЕС, но ще бъде 

зависима от волята на Кремъл

 и ще действа все повече като руски троянски кон в двете организации. При този сценарий членството на България в еврозоната ще бъде отложено за неопределено време. Чрез манипулираната от Кремъл идея за "национален суверенитет" европейският и евроатлантически избор на обществото ще бъде обезличен и подменен. Посредством изкривеното представяне на идеята за суверенитет България ще стане също така постоянно отворена врата за руското проникване към Балканите, което вече има своя център на тежестта и това е Сърбия, включваща все по-тясно и Република Сръбска в Босна и Херцеговина, със системни опити за привличане и използване на сръбския фактор в Северно Косово.

Този негативен сценарий може да бъде реализиран посредством широкото и ресурсно осигурено използване на тактиката "разделяй и владей". Мишената е евроатлантическото мнозинство в парламента. Ако трите основни съставни субекта на това мнозинство не съумеят да проявят достатъчно държавническа мъдрост и се поддават на хибридните опити да бъдат разделени чрез насърчаване на партикуларни, тяснопартийни и лични интереси, тогава нищо добро не чака България. Нито пък самите техни представители ги очаква добро бъдеще - политическо, професионално и лично. Ако сега поемат по пътя на разделението и допуснат нова серия от служебни правителства, дори и при вече направените промени в Конституцията, ограничаващи правомощията на президента, те в крайна сметка ще бъдат маргинализирани и изместени от нови политически субекти, създадени от политическото инженерство на Кремъл.

Руската агентура е вече докрай мобилизирана, за да се реализира този крайно негативен за бъдещето на европейска България сценарий. Тук трябва да се има предвид, че Кремъл ще действа прагматично, търпеливо и постепенно, воден от дългосрочна стратегия. Затова в началото ще се търси политическа дестабилизация, която да придобие хроничен характер. В тези условия не е необходимо проруските политически фактори да получат абсолютно мнозинство. Достатъчно е само относителната им тежест във вземането на решения да бъде достатъчна, а останалите субекти непримиримо разделени, за да може постепенно да се постигне необратима промяна и подмяна на евроатлантическия избор на държавата и обществото. Пълното мнозинство и фактически несменямото бъдещо президентско управление ще се случат на по-следващ етап.
Всичко това е възможно. Същевременно, може да бъде и избегнато. Стига сега в Народното събрание да има достатъчно

 разум и воля за опазване на парламентарната република

 и за утвърждаване на България като силен и достоен член на ЕС и НАТО. Стига настоящите депутати от мнозинството да осъзнават, че на карта е заложено не само тяхното политическо и общо бъдеще, но и бъдещето на техните деца и на идните поколения българи.
Време е днес да бъдем по-бдителни от всякога!