Лъжите на руско-комунистическата пропаганда за МОЧА

Доц. Момчил Дойчев

„Варварското унищожаване на паметници не е само опит за заличаване на историята, но и изостря силно общественото противопоставяне... В момента е в ход агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта. Текат разрушителни процеси, които насаждат разделение и нетърпимост в обществото. И тези, които посегнаха на символите на държавността, националния празник, българския флаг, и които се готвят да похитят и Конституцията, днес режат нашата история парче по парче.“ 
Това са думи на Румен Радев, президент на България.

Тези вопли на проруския президент и маса леви идеолози ни дават повод да разгледаме въпроса за лъжите на проруската антидемократична и по същество антибългарска пропаганда в България, която за съжаление се осъществява от българи /на руска служба/, със съветско самосъзнание и манталитет. А това няма нищо общо с ценностите на цивилизацията, към която се върнахме след половинвековно съветско-комунистическа диктатура.

Първа лъжа

 е представата, че с демонтирането на съветския окупационен монумент се заличавала историята на България. Това за съжаление е лъжа, защото по този начин не се заличава, а се възстановява поруганата следствие от съветската окупация и комунистическата диктатура българска история. Надписът на този паметник, всяка дума в него е тотална лъжа. 
„На съветската армия- освободителка - от признателния български народ“. 

България е окупирана от Червената армия, която по-късно се преименува на „съветска“. По времето на окупацията няма съветска армия. Но по-важното е, че тя няма как да е „освободителка“, защото тя окупира страната и премахва свободата и суверенитета на българския народ за близо половин век. И българският народ няма как да благодарен на своите поробители – все едно да е признателен на Василий Втори Българоубиец или на Баязид Първи. Ако някой трябва да е благодарен, това е не българският народ, а комунистическата партокрация и породената от нея днешна милиционерска олигархия. 
С други думи този ужасяващ и чудовищен с размерите и посланието си монумент на сталинисткото псевдо-изкуство символизира не свободата, а поробването, окупацията на България и установяването на тоталитарен диктаторски режим – такъв, какъвто историята не познава. 

Втора лъжа

 ПСА/МОЧА  е паметник, увековечаващ победата над фашизма

Най-широко разпространяваната теза на /пост/комунистическата пропаганда е, че МОЧА е антифашистки паметник. Според /пост/комунистическите идеолози в България до 9.09.1944 г. е имало "човеконенавистен фашистки режим", но българските антифашисти с "решаващата помощ на братската Съветска/Червена армия" са победили и освободили България от "фашистко робство". Това по същество твърдят всички съвременни леви и проруски идеолози, пропагандисти и агитатори. 
В това твърдение са замесени 

научна некомпетентност, полуистини и съзнателни лъжи

1. В България до 9.09.1944 г. не е имало фашистки режим. Ако беше така, щеше да управлява една единствена партия /другите щяха да са в затвора/, да има главатар, фюрер или по-точно "дуче" както италианският дуче Мусолини, да има подобна на италианската политическа, икономическа и културна система.*
За нормалната научна историография, която днес се опитва да преодолее тежко фалшифицираната българска история, е очевидно, че по време на войната в България е имало военно-авторитарен, но не и фашистки режим. Партиите са били забранени, но в парламента е имало демократична опозиция и дори забранената комунистическа партия е имала трима депутати в т.нар. "фашистки" български парламент. 
Очевидно е, че в България не е имало фашистки режим първо защото не е управлявала една единствена партия - партиите са били забранени /но все пак е имало няколко опозиционни извънпарламентарни про-фашистки и про- националсоциалистически партийки и организации, които са били опозиция на правителството на цар Борис.
 За сметка на това в парламента е имало не малко представители и на демократичната опозиция.  И всъщност ако е имало фашистки режим, как тогава българската демократична общественост е успяла да спаси българските евреи от депортиране в Германия?

Тук е мястото да се разобличи още една сродна лъжа на комунистическата пропаганда - за т. нар. "монархо-фашистки режим в България". Да се говори за монархо-фашистки режим е все едно да се говори за дървено желязо. Монархия и фашизъм са биещи се помежду си понятия, които нямат нищо общо и не могат да съществуват заедно. Конституционната монархия в Италия, /която е подобна на тази в България/ всъщност спомага решително за свалянето на режима на Мусолини през лятото на 1943 г. Само неграмотен изследовател може да твърди, че цар Борис Трети е бил "фашист". Ако беше фашист, или националсоциалист /защото насочената към неграмотното простолюдие комунистическа пропаганда съвсем съзнателно замита социалистическите корени на фашизма и приравнява германския националСОЦИАЛИЗЪМ на Хитлер с италианския фашизъм на Мусолини като успява да наложи, дори на Запад понятието "фашизъм" едновременно и за двата режима! Но това се прави, за да не се опетнява името на социализма и комунизма, разбира се.
За съжаление и до днес на Запад се твърди, че само Хитлер е бил "човекоядецът", който започвал войната! Но от това не следва че временният съюзник на Запада Сталин е бил вегетарианец! Всъщност комунистическият съвършен тоталитарно-мафиотски режим на Сталин е много по-опасен хищник от режимите на Хитлер и Мусолини, взети заедно.

2. В България и след смъртта /според мене старателно прикритото убийство/ на царя, режимът не става фашистки. Напротив - той постепенно се разпада, за да се достигне до 2.09.1944. година, когато на власт идва демократично лявоцентристко правителство на Константин Муравиев, съставено от представители на демократичната опозиция. И досега левите идеолози не дават внятен отговор на простия въпрос: Защо СССР поддържа редовни дипломатически отношения по време на цялата война с "фашистка“ България, а обявява война точно на току що дошлото на власт демократично правителство, което не само е отхвърлило неутралитета, обявен от предишното правителство, но и обявява война на Германия! Забавянето на обявяването на война на Германия с няколко часа става по настояване на съветския шпионин в това правителство - военния министър ген. Маринов, за да има основания Сталин да ни обяви война.

3. Още правителството на Багрянов е обявило неутралитет и през август 1944 г издава заповед за разоръжаване на германските части на българска територия. На това и до днес чакаме да даде отговор комунистическата историография - как така прогермански фашистки режим обявява първо неутралитет и второ предприема враждебен акт като тази заповед за разоръжаване на немските части в България?

С други думи

МОЧА не е антифашистки паметник, а просталинистки, просъветски монумент

 Той е издигнат след разгрома на горянското национално-освободително движение в България с цел да утвърди сталинисткия тоталитарен режим. Подобни монстри са изградените паметници на Сталин във Варна, София и другаде, които през 1962 г. самата комунистическа власт разрушава до основи.
Какъв "антифашизъм" има напр. в сцените, изобразяващи на МОЧА "Великата" октомврийска социалистическа революция" в Русия, прославата на съветската окупация и представянето и като "освобождение", или сцените, показващи „социалистическото строителство" и фалшивото социалистическо "благоденствие"?

Фалшификациите в българските учебници по история са стигнали до там, че и сега мнозинството българи не знаят, че СССР обявява война на България. На повечето българи е внушено, че България обявява война на СССР! Впрочем в телевизионно интервю преди няколко години с водещ Георги Коритаров това го твърдеше и /вече бивш/ български премиер!

Друга съпътстваща съвременна лъжа на неокомунистическата пропутинска пропаганда е, че България била освободена от Украинския фронт, а не окупирана от СССР, който се състоял "само от украинци", т.е. отново се спекулира с невежеството на хората, които не знаят, че това е името на фронта, а не  става дума за етническия състав на армията, нахлула и окупирала България. 

Неокомунистическата пропаганда твърди, че това е паметник на загиналите в България за нашата свобода съветски /напоследък "украински"!/ войни. Но никакви войни не са загинали, защото демократичното правителство заповядва да не се оказва никаква съпротива на съветската окупация. 
Тук са "загинали" единствено отровилите се с метилов алкохол в Бургас съветски войници, на които им е построен паметник, наскоро даже обновен!
Следваща лъжа е твърдението, което приравнява съветските окупационни паметници с паметниците построени като признателност за освобождението на България в периода от 1879 г. до 1944 г. 
Едно от оръжията на пропагандната война е използването на съзнателно и дълбоко вкорененото, още преди установяването на съветски режим в България,

 "грубо политическо суеверие",

 както създателят на БСДП Димитър Благоев нарича русофилството. Отъждествяването на съветските окупационни паметници, с руските "освободителни" паметници има ясни политически цели.
Никой досега не е имал сериозно намерение нито да маха паметниците в честа на Руско-турската война, нито дори да сменя руските имена на улиците в София и други градове, включително на личности, които са били със спорна значимост за възстановяването на българската държава, а някои като граф Игнатиев и Аксаков си имали много ясни имперски недоброжелателни намерения към България. Очевидно е, че тези руски имена на улици, булеварди, градове и села би следвало да се премахнат, ако имаме чест и национално достойнство. 

Не може основната катедрала на България да носи името на монголски васал, масов убиец и "върховен предател" по думите на Маркс, приел в края на живота си исляма, обявен от Московската църква за светец по съвсем имперски подбуди.

Според президента Радев и подкрепящите го интелектуалци-путинофили - разделението за МОЧА било между подкрепящите Украйна „войнолюбци“ - по странните думи на резидента Радев и „искащите мир“ путинофили - представителите на БСП, Възраждане, комунисти, неонацисти и русофили. Това нелепо разбиране следва точно опорните точки на путинската нацистка по същество антибългарска пропаганда. Путин започнал не с нищо непредизвикана война против Украйна, а „специална военна операция“. Целта му не е да унищожи Украйна и установи руски неонацистки режим, а за „денацификация на Украйна“. Това странно съвпада с войната на БСП още от преди 34 години против „синия фашизъм“. Но нито Украйна е нацистка – такава е по-скоро путинска Русия, нито продемократичните и проевропейски българи са фашисти, както твърди БСП от 34 години. Парадоксално е, че путинизираните български комунисти и „патриоти“ наричат подпалвача на войната Путин „миролюбец“, а жертвата на агресията – „войнолюбци“.
Това са наративите на путинската антибългарска пропаганда и те нямат нищо общо с българските национални интереси.
Те подклаждат грубото политическо суеверие, което вече 

не е русофилия, а русоробия, 

която пази руските, а не българските интереси. За това е тази защита на фалшифицираната от тоталитарния проруски режим българска история , затова днешните пропутински мракобеси бранят със зъби и нокти символите на робството, подмяната на историята и преклонението пред всеки руски господар - за да държат в робско подчинение, невежество и мизерия българския народ. 
______________
*В съвременната политология се спори относно тоталитарния характер на италианския фашизъм. До преврата на маршал Бадолио и свалянето от власт на Мусолини политическият режим е бил по-скоро военно –авторитарен, не тоталитарен. Твърди се, че този режим е със сигурност милитаристичен, тежко репресивен и авторитарен, но все пак не е тоталитарен, а хибриден, тъй като редица съществени елементи от диктатурата на националсоциалистическия тоталитарен режим в Германия липсват. Представете си напр. това в Хитлерова Германия /или още по-малко в Сталиновия СССР/ - политически затворник-марксист /и не кой да е а Антонио Грамши/ да напише в затвора книгата "Затворнически тетрадки", тя да излезе във "фашистко" издателство и да се продава свободно във "фашистките" книжарници! Очевидно това не е възможно в националсоциалистическа Германия и още по-малко в Сталиновия СССР! Или че фактически изстъпленията на антисемитизма започват след окупацията на Италия от нацистката армия, особено в новата република "Сало" на Мусолини, а не по-рано.