Левицата е изпаднала в тежка и необратима деменция, привиждат ѝ се кръшна младост, партизани и шмайзери

Юлиана Методиева*

Какво има в изпокъсаните си джобове Левицата? Няколко пропагандни плашила и остатъци от реториката на някогашната комунистическа партия. Скука, копи-пейст, рециклирани думички и гримирани плашила.

Късно снощи лесно възпламеними фенове на Левски нападнали за минути МОЧА. Написали „Това е български паметник“ и „Демонтаж“, пускали димки, ултраска му работа. Винаги са на ръба на хулиганството и екстремизма. Действията им по правило за провокация срещу гражданските ценности и либералността. Шефката на палатковия лагер Мая Манолова вижда видеото от атаката. Нали си е бойна пушка по манталитет, потрива ръце. Преспива добре, а  рано сутринта е измислила вече секси думички. Написва във фейсбука си “Шпиц-команда. Разбити плочи, драсканици, факли, разтопени от опита за палеж палатки, открадната чанта, сълзотворен газ и пострадали хора от палатковия лагер. Това е лицето на омразата, насаждана от десницата“.

Да я пита човек що ще палатковият лагер пред крамолния паметник? Кметът на София не го е разрешил, следователно е незаконен! Преди 32 години когато очаквахме силния символичен жест да свалят рубинената звезда от партийния дом, бяхме полудели от напрежение. Веднъж опит, втори и… хеликоптерът закръжа отново около пилона, омотаха въжетата около съкровището на Тодор Живков и го отнесоха в бунището на историята. Тогава БКП/БСП се преструваше пред Европа за победена и примирена с неумолимия ход на човеците срещу диктатурите. Беше прибрала в килера засуканите си приказки за гениалния проект на комунистите, за новия красив и възвисен човек дето щели да го възпитат и да сложи окончателен край на хищния капитализъм. 

И тогава ни мразеха. И още как!

Комунистите съскаха помежду си, че ще се снишат за по-добри времена, когато ще му дойде времето да препънат демократите и демокрацията. Тогавашното „огнено перо“ и главен редактор на органа на партията Стефан Продев написа по наш адрес „изпълзяха червени бабички и хищни старци“. Бившите управляващи си бяха повярвали завинаги, че са венецът на човешкия род. Останалото са боклуци, реститутки, лумпени, фашисти.
Палатковият лагер на Манолова, Вапцаров, Петков и компания мрази София и обича Митрофанова. Когато един ден любимият им паметник се срути като грохнал и беззъб старец върху главите им, ще запищят отново. Левицата е изпаднала в тежка и необратима деменция. Бърка историческите времена, привижда й се кръшна младост, партизани, шмайзери, другари и другари, товарищчи.

*Текстът е публикуван на страницата на автора във Фейсбук, заглавието е на редакцията