Проф. Румен Кънчев,
бивш зам министър на отбраната

       Какво се случи на срещата Байдън-Путин?  Онова, което повечето сериозни анализатори очакваха и бяха предвидили. Двете страни заявиха ясно,  официално и  “на четири очи” позициите си по част от въпросите на световния дневен ред. Американският президент посочи шестнадесетте обекта от стратегическата инфраструктура, чието  атакуване от Путин ще бъде последвано от смразяващ киберотговор от американска страна. Путин пък поиска украинците да се придържат към минските споразумения, за да не се налага Шойгу периодично да предислоцира 6 - 7  дивизии от Западния в Южния военен окръг и обратно, като се преструва, че уж това са тренировки за отразяване на потенциална военна атака от Запад. Все пак тези 100 000 души се хранят три пъти дневно, а бронетанковата техника и авиацията представляват сериозен харч, въпреки че за руснаците все още петролът е като водата.    
       Беше ли решен някой от големите въпроси, които разделят двете най-силни във военно отношение днес държави. Разделителните линии обаче остават на 100% , държавният департамент ще обяви поредните нови санкции за Русия, а кремълската пропаганда както и да се мъчи да придаде все пак някакъв героизъм на своя държавен лидер по изпитаните тоталитарни клишета от съветско време, някак си няма какво точно да каже.

Какво спечели от тази среща президентът Путин?

Преди всичко това, че лидерът на държавата, чийто годишен брутен национален продукт превъзхожда руския 12-13 пъти го покани и разговаря два и половина часа с него. Така Путин, след  Ким Чен Ун влиза в кръга на “любимите” за американските президенти събеседници. Световните медии отразиха този момент, а руските героизираха владетеля на Кремъл.  Всъщност това като че ли беше главната цел на руският президент. А именно да покаже на света, че той е равностоен на американския си колега, като пък от друга страна всички знаят, че е в отлични отношения с лидера на Китай, другата превъзхождаща десетократно икономически Русия сила държава.

Какво спечели президентът Байдън?

Байдън просто каза на руския президент, че нещата са такива, че като че ли няма да има повече компромиси от страна на САЩ, особено в сферата на отбраната, разширяването на НАТО и киберсигурността. На второ място американският президент показа, че стои зад европейските съюзници на САЩ с цялата сила на своята администрация и мощ на американската държава, потвърди че САЩ осъждат анексията на Крим, опитът да бъде ликвидиран Навални и, вероятно е съобщил на своя руски колега, че САЩ ще продължат да усъвършенстват както в Европа, така и на цялата земна територия своята свръхтехнологична глобална противоракетна отбрана (ПРО), пазеща съюзниците им от евентуален руски ядрен удар. Едва ли обаче Путин не си дава сметка за това. Главният въпрос, с който отиде на тази среща Байдън обаче е да започне изграждането на “стабилни” и “предвидими” отношения с Русия. В това отношение е твърде рано да се каже  нещо определено по този въпрос. Беше решено обаче да започнат разговори между експертите на двете държави по въпрос №1 за сигурността на планетата.  
 
 Стратегическата стабилност

       Ясно е че срещата се състоя във време, когато за последните 30 години отношенията между двете страни са в най-ниската си точка. Успехът от срещата ще стане ясен през следващите месеци, когато двете администрации би трябвало да започнат формирането на групи, свързани с различни аспекти на стратегическата стабиност между двете държави. Това трябва да стане незабавно, тъй като за разлика от периода на Студената война нещата днес са изключително сложни. Преди всичко следва да се намери взаимнопримлива формула за стратегическа стабилност. Трябва да се изчислят стратегическите баланси при новата ситуация. За разлика от времето преди 1989 г., когато бе възприет т. нар. “принцип на Макнамара” и двете страни се съгласиха да не развиват противоракетни отбрани, тъй като още през Студената война бе констатирано, че високоразвитите противоракетни отбрани (ПРО) рязко увеличават надпреварата в ядреното превъоръжаване, като непрекъснато вдигат тавана на минималните количества ядрени средства, необходими за гарантиране на отбраната, днес и двете държави разполагат с високотехнологични ПРО.  Тяхното включване във формулата за стратегическата стабилност е изключително труден на първо място теоретичен, а след това технологичен, после практически и накрая дипломатически проблем. Американският държавен секретар Блинкин посочи, че от гледна точка на американския интерес е добре в един такъв договор да бъдат включени всички руски и американски ядрени оръжия, включително стратегическите и не-стратегическите ядрени средства. Руският външен министър пък посочи, че за Кремъл фокусът  е върху  противоракетната отбрана и американските прецизно-насочвани конвенционални средства с глобален обхват. Вероятно съгласуването по тези въпроси няма да бъде лесно.   
     Следователно, ако се готви нов договор за тежките, междуконтинентални балистични ракети, трябва да се работи паралелно и върху договор за противоракетните отбрани, тъй като те са много тясно свързани. Досега не е имало такъв договор между двете държави, поради сложността на неговото създаване.
      Към това следва да се прибавят сериозните 

проблеми в сферата на киберпространството

 По принцип това е съвършено нова сфера и съвършено ново оръжие, създадено през последните 20 години. Иначе казано, необходимо е да се дефинира преди всичко самият “кибер” проблем като се определи начинът, по който той би могъл да бъде решен. Централният проблем тук е, че и двете държави използват и нямат никакви намерения да престанат да използват киберсредства за разузнавателни цели.  
       Много интересно е, дали Китай ще влезе в дискусиите за стратегическата стабилност. Тъй като както и да бъде подготвен един договор между Русия и САЩ, той ще има хоризонт поне 10 години, което означава, че ако бъде създаден след 5 години, когато изтича договорът New Start неговото времетраене ще бъде поне до 2035 година. За това време Китай е в състояние да натрупа ядрена мощ, която ще  дебалансира стратегическата стабилност, вече постигната по един нов договор между САЩ и РФ от типа START.
       Интересно е така също дали Китай изобщо ще пожелае да се занимава с проблемите на стратегическата стабилност. Поне за сега Пекин упорито крие информация за състоянието на стратегическия си ядрен комплекс, като същевременно настойчиво развива и трите компонента на стратегическата си ядрена триада. Без участието на Китай в тези договори обаче всеки бъдещ конторл върху ядреното оръжие ще бъде неефективен, тъй като мерките за редуциране на риска от ядрен конфликт няма да отчитат  ракетноядрения потенциал на Пекин.
        За да започнат след няколко години преговорите е необходимо така също разработването на нова международно-правна теория, нови методики за оценка на десетки компонента на стратегическото “уравнение” и съвършено нов подход към самия стратегически диалог между САЩ и РФ, тласък към началото на който несъмнено даде срещата Байдън – Путин. И именно това е “отвъд” “червените линии”, които разделят двете световни ядрени суперсили. Тук е и най-важният положителен резултат постигнат  между двамата президенти.